Номер на жалба: 44635/21

Членове от Конвенцията: (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 44635/21
Яни Костов ДИМИТРОВ
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ на 2 юни 2026 г. в състав:

          Петер Роосма, председател,
          Диана Ковачева,
          Канолик Мингоранс Кайрат, съдии,
и Олга Чернишова, заместник-секретар на секцията,

Като взе предвид:

жалбата (№ 44635/21) срещу Република България, подадена пред Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 23 август 2021 г. от българския гражданин, г-н Яни Костов Димитров („жалбоподателят“), роден през 1946 г., живеещ в Сливен и представляван от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа М. Докова-Костадинова, адвокати, практикуващи в гр. Пловдив;

решението за уведомяване на българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия агент, г-жа Б. Симеонова от Министерството на правосъдието, относно жалбата;

становищата на страните;

След обсъждане, постановява следното:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1. Жалбата се отнася до невъзможността на жалбоподателя да оспори дейността на автосервиз, намиращ се отсреща на дома му, който според него причинява прекомерен шум и замърсяване. Той подава множество жалби до местните власти, но по това време не са констатирани нарушения на нормите за здраве и безопасност. Жалбоподателят се опитва също така да оспори измененията в местния подробен устройствен план, който разрешава дейността на сервиза. Административните съдилища обаче обявяват жалбата му за недопустима, като постановяват, че националното законодателство позволява само на непосредствените съседи – а не на съседите през улица – да оспорват такива административни решения.

2. Жалбоподателят повдига оплаквания по членове 8 и 13 от Конвенцията, че националните власти не са успели да сложат край на неудобствата, причинени от автосервиза, след подадените от него жалби. Той твърди освен това, че е налице нарушение на член 6, алинея 1, на основание, че оспорването му на подробния устройствен план (вж. параграф 1 по-горе) не е разгледано по същество.

ОЦЕНКАТА НА СЪДА

3. Делото е комуникирано на правителството през м. ноември 2024 г. На този етап Съдът изрично моли страните да коментират въпроса дали actio negatoria – съдебен иск, целящ да спре необосновани дейности, които пречат на ефективното упражняване на правото на собственост – би представлявал ефективно средство за защита, достъпно за жалбоподателя.

4. В становището си относно допустимостта и основателността на делото правителството информира Съда, че през м. април 2023 г. жалбоподателят действително е завел actio negatoria срещу съседите му, които експлоатират автосервиза. Правителството представя документи, свързани с това съдебно производство.

5. Жалбоподателят потвърждава, че е завел actio negatoria. Той представя съдебните решения на съдилищата от първа и втора инстанция, постановени съответно на 28 ноември 2025 г. и 19 март 2026 г. Тези съдилища са се произнесли в полза на жалбоподателя, като разпореждат на съседите му да преустановят използването на имота си като автосервиз и да се въздържат от всякакви подобни дейности. Към момента на подаване на последните коментари на жалбоподателя решението на съда на втора инстанция все още не е влязло в сила.

6. Правителството иска от Съда да отхвърли жалбата на основание злоупотреба с правото на индивидуална жалба. То посочва, че жалбоподателят не е уведомил Съда, че е завел actio negatoria „относно същите обстоятелства и оплаквания“, повдигнати пред Съда. Според правителството още към момента на подаване на жалбата жалбоподателят е имал намерение да заведе такова производство, тъй като вече е упълномощил своите представители да действат от негово име.

7. Жалбоподателят оспорва възражението на правителството. Той посочва, че е завел негаторния иск едва след като е подал жалбата си пред Съда. Първоначално той твърди, че такъв иск не представлява ефективно средство за правна защита при неговите обстоятелства. Той не повторя този аргумент при уведомяването на Съда за успеха си на две инстанции.

8.  Съгласно член 35, § 3, буква а) от Конвенцията, жалба може да бъде отхвърлена като злоупотреба с правото на индивидуална жалба, ако, наред с други причини, тя съзнателно се основава на неверни факти или ако жалбоподателите представят непълна и по този начин подвеждаща информация. Тази информация трябва да засяга същината на делото. Същото важи, ако по време на производството пред Съда настъпят важни нови обстоятелства, а жалбоподателите не разкрият тази информация, като по този начин попречат на Съда да се произнесе по делото при пълно познаване на фактите (вж., наред с други прецеденти, Грос с/у Швейцария [ГК], № 67810/10, § 28, ECHR 2014, и Бекаури с/у Грузия, (реш.) № 14102/02, §§ 21–23, 10 април 2012 г.).

9. В настоящия случай жалбоподателят се оплаква по-специално от нарушения на правата му по членове 8 и 13 от Конвенцията, като изтъква, че властите не са успели да сложат край на неудобствата, причинени от автосервиза (вж. параграф 2 по-горе). Той обаче не е уведомил Съда, че е започнал на национално ниво производство, насочено конкретно към прекратяване на твърдяната необоснована намеса в правото му на зачитане на дома. Съгласно член 47, параграф 7 от Правилника на Съда, жалбоподателите са длъжни да информират Съда за всякакви нови развития, които са релевантни за делото (вж. Геворгян и др. с/у Армения (реш.), № 66535/10, § 36, 14 януари 2020 г.). Освен това Съдът изрично е поискал от страните да представят становища относно въпросното средство за защита (вж. параграф 3 по-горе), посочвайки, че счита тази информация за релевантна.

10. Неразкриването от страна на жалбоподателя на факта, че вече е завел actio negatoria, означава, че когато жалбата е комуникирана на ответното правителство през 2024 г., Съдът е направил това, без да разполага с пълна информация за фактите. Този пропуск засяга същината на делото и е можела да повлияе на преценката на Съда относно допустимостта на жалбата.

11. Съдът не е убеден, че аргументите на жалбоподателя, доколкото са уместни (вж. параграф 7 по-горе), оправдават факта, че той не е разкрил съответните събития, настъпили след подаването на жалбата. На този фон Съдът намира достатъчно елементи, за да установи, че жалбоподателят, като не е изпълнил задължението си по член 47, параграф 7 от Правилника на Съда, умишлено е попречил на Съда да разполага с пълна информация за фактите по делото (вж. Геворгян и други, цитирано по-горе, § 36).

12. Съответно Съдът приема възражението на правителството, че поведението на жалбоподателя представлява злоупотреба с правото на подаване на жалба по смисъла на член 35, § 3, буква а) от Конвенцията.

Поради тези причини Съдът, единодушно,

Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на английски език и съобщено писмено на 25 юни 2026 г.

          Олга Чернишова                                                 Питер Роосма
       Заместник-секретар                                                Председател

Дата на постановяване: 2.6.2026 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-251152