Номер на жалба: 50760/09

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 3) Унизително отношение

По делото Христосков срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет, в състав:

          Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), председател,
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Ладо Чантурия (Lado Chanturia), съдии,
и Ан-Мари Дуген (Anne-Marie Dougin), и.д. заместник-секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 23 януари 2018 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 50760/09) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от български гражданин, г-н Емил Петров Христосков (”жалбоподателят”), на 15 август 2009 г.

2.  Жалбоподателят са представлява от г-жа С. Маргаритова-Вучкова, адвокат, практикуващ в София. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-н В. Обретенов от Министерство на правосъдието.

3.  На 24 септември 2015 г. Правителството е уведомено за оплакването относно условията на задържане на жалбоподателя в Затворническо общежитие “Кремиковци”, а останалата част от жалбата е обявена за недопустима съгласно правило 54 § 3 от Правилника на Съда.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

4.  Жалбоподателят е роден през 1961 г. и в момента е задържан в Затворническо общежитие “Кремиковци” в близост до София.

5.  В окончателно решение от 23 февруари 2009 г. жалбоподателят е признат за виновен за убийство и осъден на дванадесет години лишаване от свобода. На 6 април 2009 г. влиза в затвора в гр. София, за да изтърпи наказанието си. Той не казва нищо за условията на задържането си там.

6.  На 21 август 2009 г. е прехвърлен в Затворническо общежитие “Кремиковци” - затворническо общежитие от закрит тип.

7.  На 26 август 2009 г. изтърпяването на наказанието му лишаване от свобода е прекъснато, за да може той да се грижи за възрастната си майка, която през юли 2009 г. е подложена на операция за смяна на тазобедрената става. Прекъсването приключва на 26 октомври 2009 г., а жалбоподателят отново е настанен в Затворническо общежитие “Кремиковци”.

8.  От 26 октомври 2009 г. до 28 октомври 2010 г. жалбоподателят е настанен в отряд № 72. Според него отрядът се е помещавал в няколко килии с циментов под. Килиите са се отоплявали с печки за дърва и въглища. Те са били влажни и много от прозорците са били счупени, а вратите  разбити. Всяка килия е имала между тридесет и тридесет и пет квадратни метра жилищна площ и е помещавала между шестнадесет и двадесет и двама затворници - т.е. разполагала е с по-малко от два квадратни метра за затворник, и е имала една мивка и една тоалетна с душ. Според Правителството килията е с размер между тридесет и пет и четиридесет квадратни метра и е помещавала около дванадесет затворници.

9.  Жалбоподателят освен това заявява, че студена вода е била достъпна само между 6 и 8 и между 18 до 20 часа, а топла вода е била достъпна само между 8 и 9 часа и 19 и 20 часа. Хигиенни и санитарни материали не са предоставяни редовно. Не е имало столова или специално помещение за хранене, както и прибори за хранене. В резултат на тези условия - главно студа и влажността - той развива артрит и на двете колена.

10.  На 28 октомври 2010 г. жалбоподателят е прехвърлен в отряд № 6. Той е настанен в килия, която споделя с трима до четирима други лишени от свобода. Освен това започва работа в столовата на общежитието и се храни там. Според Правителството жалбоподателят е трябвало да споделя килия с двама или трима лишени от свобода. Килията е отоплявана с електричество и не е имала ограничения на водоснабдяването. Вратата и прозорците са били в добро състояние.

11.  След като затворническият режим на жалбоподателя е променен на по-лек, на 19 ноември 2014 г. той е настанен в килия извън охраняваната зона на общежитието. Правителството твърди, че килията му е имала собствено санитарно помещение и ограничения на водоснабдяването не са съществували.

12.  Според жалбоподателя битовите условия в килиите, в които е бил настанен след 28 октомври 2010 г., са значително по-добри по отношение на отопление, осветление и хигиена и са задоволителни. Храната също е с добро качество. Душ обаче е възможно да се вземе само след 22 часа поради ниското налягане на водата.

13.  На последно място жалбоподателят твърди, че медицинската грижа по време на задържането е неадекватна, без квалифицирани лекари, а само зъболекар, който работи на място, и  не са осигурени лекарства на по-ниски цени, каквито са достъпни за хората извън затвора.

II.  ПРИЛОЖИМИ ДОКЛАДИ ОТНОСНО УСЛОВИЯТА В ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ “КРЕМИКОВЦИ”

14.  Затворническо общежитие “Кремиковци” е затворническо общежитие от закрит тип към затвора в гр. София.

15.  Според доклада от 2010 г. на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (”КПИ”) за посещението в България от 15 до 19 декември 2008 г., броят на лишените от свобода в това съоръжение през 2008 г. е 622.

16.  В доклада си от 2008 г. “Затворите в България” Българският хелзинкски комитет отбелязва лошите материални условия, пренаселеността и проблемите с медицинските грижи в затворническите общежития от закрит тип. Съгласно същия доклад, през 2007 г. медицинският персонал в Затворническо общежитие “Кремиковци” се състои само от зъболекар и фелдшер.

17.  Според информация, предоставена от Правителството на Комитета на министрите на Съвета на Европа, през декември 2013 г. официалният капацитет на затворническото общежитие е 426, докато реалният брой на лишените от свобода е 493 души (вж. Нешков и други срещу България, № 36925/10 и 5 други, § 143, 27 януари 2015 г.).

18.  В доклада от 2012 г. и доклада от 2016 г., приети в рамките на националния превантивен механизъм, омбудсманът на България препоръча Затворническо общежитие “Кремиковци” да бъде затворено поради голяма пренаселеност, лоша хигиена и лоши санитарни условия на живот.

ПРАВОТО

I.  ОБХВАТ НА ДЕЛОТО

19.  След като жалбата е съобщена на Правителството, в своето становище от 29 март 2016 г. в отговор на това на Правителството жалбоподателят, който страда от тиреоидна дисфункция и артрит, се оплаква по чл. 3 от Конвенцията, че не е получил адекватни медицински грижи за тези заболявания по време на задържането си. Като се позовава на същия член, той също се оплаква, че майка му е починала през февруари 2016 г., защото не е могъл да се погрижи за нея поради отказа на властите да прекъснат изтърпяването на наказанието му или да го освободят предсрочно.

20.  Правителството не коментира по тези въпроси .

21.  Съдът отбелязва, че в първоначалната си жалба жалбоподателят не повдига оплакване относно липсата на адекватни медицински грижи по време на задържането отделно от оплакването относно битовите условия на своето задържане. В първоначалната си жалба той действително се позовава на чл. 3 от Конвенцията във връзка с отказа на властите да прекъснат изтърпяването на наказанието му през 2009 г., когато майка му претърпява операция за смяна на тазобедрената става, и по отношение на предполагаемия неуспех на затворническите власти да се справят правилно с гладната стачка, която е предприел, за да протестира срещу този отказ; тези оплаквания са обявени за недопустими от председателя съгласно правило 54 § 3 от Правилника на Съда. Въпреки това двете оплаквания, повдигнати след съобщаването на жалбата до Правителството, засягат нови факти, които се случват няколко години след подаването на жалбата през 2009 г.

22.  При тези обстоятелства двете оплаквания, повдигнати в становището на жалбоподателя в отговор на това на Правителството, трябва да се разгледат като нови, а не като допълване на първоначалната жалба относно условията на неговото задържане. Следователно не е уместно те да бъдат взети за разглеждане на този етап (вж. наред с другото Шести Май Инженеринг ООД и други срещу България, № 17854/04, § 94, 20 септември 2011 г., Rafig Aliyev v. Azerbaijan, № 45875/06, § 69, 6 декември 2011 г., и Yefimova v. Russia, № 39786/09, § 177, 19 февруари 2013 г.).

II.  УСЛОВИЯТА НА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

23.  Жалбоподателят се оплаква от условията на своето задържане в Затворническо общежитие “Кремиковци”. Той се позовава на чл. 3 от Конвенцията, който предвижда:

“Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание."

A.  Допустимост

24.  Оплакването не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията или недопустимо на друго основание. Следователно то трябва да бъде обявено за допустимо.

Б. Основателност

1.  Условията на задържането на жалбоподателя от 21 август 2009 до 28 октомври 2010 г.

25.  Жалбоподателят първоначално е  настанен в една от сградите на Затворническо общежитие “Кремиковци”, намираща се в охраняваната зона на общежитието. Той остава там малко повече от една година, между август 2009 г. и октомври 2010 г., с прекъсване от два месеца, между август и октомври 2009 г., когато изтърпяването на наказанието му е прекъснато. След 28 октомври 2010 г. той е прехвърлен в друга килия.

26.  През 2010 г. КПИ отбеляза, че броят на лишените от свобода, настанени в Затворническо общежитие “Кремиковци”, през 2008 г. е 622, което е повече от официалния му капацитет от 426 души (вж. параграфи 15 и 17 по-горе). През 2008 г. Българският хелзинкски комитет прави подобни заключения (вж. параграф 16 по-горе). В доклада си за 2012 г. омбудсманът отбеляза също голяма пренаселеност, лоша хигиена и лоши санитарни условия на живот в Затворническо общежитие “Кремиковци” (вж. параграф 18 по-горе). Всички тези констатации съвпадат с твърденията на жалбоподателя (вж. параграфи 8 и 9 по-горе).

27.  Съдът се позовава на принципите, установени в неговата практика относно лошите условия на задържане (вж. скорошното решение Muršić v. Croatia [GC], № 7334/13, §§ 96-101, ЕСПЧ 2016 г.). Той отбелязва по-конкретно, че сериозната липса на пространство в килия за задържане има голяма тежест при установяване дали условията на задържане представляват “унизително отношение” по смисъла на чл. 3 от Конвенцията и може да разкрие нарушение както самостоятелно, така и заедно с други недостатъци (пак там, §§ 122-41).

28.  В пилотното дело Нешков и други срещу България (№ 36925/10 и 5 други, §§ 245-56, 27 януари 2015 г.) Съдът вече е констатирал нарушение на чл. 3 от Конвенцията във връзка с въпроси, сходни на тези в настоящия случай.

29.  След като разглежда всички материали, с които разполага, и като се съобразява с практиката си в тази област, Съдът смята, че условията за задържането на жалбоподателя от 21 август 2009 до 28 октомври 2010 г. в Затворническо общежитие “Кремиковци” (с изключение на периода от 26 август 2009 г. до 26 октомври 2009 г., когато изтърпяването на наказанието на жалбоподателя е прекъснато) са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

2.  Условията на задържането на жалбоподателя след 28 октомври 2010 г.

30.  Съдът отбелязва, че единственият въпрос, повдигнат от жалбоподателя по отношение на условията на задържането му след 28 октомври 2010 г., когато е прехвърлен в друга килия, е свързан с недостатъчния достъп до вода за вземане на душ поради по-ниското налягане на водата. Правителството оспорва тези твърдения, заявявайки, че няма ограничения на водоснабдяването.

31.  Като взема предвид общите условия, при които жалбоподателят е задържан в Затворническо общежитие “Кремиковци” след 28 октомври 2010 г., Съдът стига до заключението, че не са достигнали прага на суровост, изискван съгласно чл. 3 от Конвенцията.

32.  Следователно не е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на този период.

III.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

33.  Чл. 41 от Конвенцията предвижда:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на
Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А. Обезщетение за вреди

34.  Жалбоподателят претендира 1 080 000 лева (552 195 евро) за доходите, които е могъл да получи, ако не е бил лишен от свобода. Неговият представител претендира от негово име 6000 евро по отношение на неимуществени вреди.

35.  Правителството твърди, че претенциите са необосновани и прекомерни.

36.  По отношение на претенцията за имуществени вреди, Съдът не намира причинно-следствена връзка между условията на задържане на жалбоподателя и твърдените пропуснати доходи (вж. Dvoynykh v. Ukraine, № 72277/01, § 76, 12 октомври 2006 г.); тези пропуснати доходи се дължат на лишаването от свобода, а не на условията, при които то е било извършено.

37.  По отношение на претенцията за неимуществени вреди, Съдът отбелязва, че нарушението на чл. 3 от Конвенцията засяга задържането на жалбоподателя в лоши условия за период от около една година. Като взема предвид материалите, с които разполага, и своята практика, Съдът счита за разумно да му присъди 3000 евро по отношение на неимуществени вреди.

Б. Разходи и разноски

38.  Жалбоподателят иска да му бъдат възстановени суми от 1140 евро, направени за адвокатски хонорари за деветнадесет часа работа по делото му, след като жалбата е съобщена на Правителството, при ставка от 60 евро на час. Той също иска възстановяване на 331 лева (169 евро) за превод и копиране на документи и за пощенски разходи. Той моли всяка сума, присъдена по тази позиция, да бъде платена директно на неговия представител г-жа С. Маргаритова-Вучкова.

39.  Правителството твърди, че разходите за пощенски услуги и писмени преводи, претендирани от жалбоподателя, трябва да бъдат предоставени. То възразява срещу часовата ставка на представителя, която според него е прекомерна.

40.  Като взема предвид документите, с които разполага, и практиката си, Съдът смята за разумно да присъди 600 евро по отношение на правните разходи за производството пред Съда. По отношение на претенцията за други разноски, Съдът отбелязва, че представените от жалбоподателя документи показват, че направените от него разходи всъщност са 326 лв. (167 евро), която сума следва да се присъди по тази позиция от претенцията.

В. Лихва за забава

41.  Съдът смята за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява оплакването по чл. 3 относно условията за задържане на жалбоподателя в Затворническо общежитие “Кремиковци” за допустимо;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на задържането на жалбоподателя в Затворническо общежитие “Кремиковци” от 21 август 2009 до 28 октомври 2010 г. (с изключение на периода от 26 август 2009 до 26 октомври 2009 г.);

3.  Приема, че не е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на задържането на жалбоподателя в Затворническо общежитие “Кремиковци” след 28 октомври 2010 г.;

4.  Приема,

(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на плащането:

(i) 3000 евро (три хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на неимуществени вреди;

(ii) 767 (седемстотин шестдесет и седем евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателя, по отношение на разходи и разноски, които трябва да бъдат изплатени директно на неговия представител г-жа С. Маргаритова-Вучкова;

(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

5.  Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 15 февруари 2018 г., в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

        Ан-Мари Дуген                                          Габриеле Куцко-Щадлмайер
и.д. заместник-секретар                                                председател

Дата на постановяване: 15.2.2018 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-180812