Решения на ЕСПЧ по делата "Николов срещу България", „Асен Асенов срещу България“ и „Будинова и Исаев срещу България , обявени на 12 май 2026 г. (резюме)

вторник, 30 юни 2026 г.

1. „Николов срещу България“ (жалба № 51011/20)

Жалбоподателят e български гражданин от ромски произход, който се оплаква от изявление на г-н И.Г. (към онзи момент заместник-главен прокурор), направено в национален телевизионен ефир през 2019 г. В интервюто, посветено основно на други теми, прокурорът заявява, че „така правят и циганите“, визирайки обвиняеми лица, които в съдебната фаза на процеса се отказват от показанията си, дадени в досъдебното производство. Жалбоподателят твърди, че изявлението представлява дискриминационно стереотипизиране на ромите като хора, на които не трябва да се вярва, и накърнява неговото право на личен живот и достойнство по член 8 във връзка с член 14 ЕКПЧ (забрана на дискриминацията). Националните органи не намират основание за ангажиране на отговорността на И.Г. Пред ЕСПЧ жалбоподателят поддържа, че държавата не е осигурила достатъчна защита срещу етнически дискриминационна реч от високопоставен представител на прокуратурата.

ЕСПЧ приема, че изразът „така правят и циганите“ действително възпроизвежда широко разпространен негативен стереотип, а именно, че на ромите не трябва да се вярва, защото лъжат или са ненадеждни. Въпреки това обаче разграничава настоящия казус спрямо по-тежки случаи от предходната практика, доколкото изявлението е кратко, инцидентно, не е било централна тема на интервюто, не съдържа обиди или унизителни квалификации, не призовава към омраза, изключване или дискриминация, не приписва вродена морална непълноценност на ромите. В тази връзка Съдът изрично разграничава случая от „Будинова и Чапразов“, “Бехар и Гутман срещу България“, „Непомнящий и др. срещу Русия“, където става дума за систематични, агресивни, силно стигматизиращи изявления.

Съдът отдава значение на факта, че изявлението е направено по национална телевизия, в сутрешен блок и пред широка аудитория, но в същото време подчертава, че репликата е била кратка и спонтанна, съдържа се в 20-минутно интервю по други теми, не е била развита допълнително, не е привлякла съществено обществено внимание и няма данни да е била широко разпространена впоследствие. Отбелязва, че дори според една от представените публикации репликата е останала почти незабелязана в контекста на интервюто като цяло.

От друга страна, ЕСПЧ отдава сериозно значение на положението на автора на изявлението. Отбелязва, че се касае за заместник-главен прокурор и кандидат за главен прокурор, който като висш представител на прокуратурата е фигура с голям институционален авторитет. Поради това изявлението е можело разумно да бъде възприето като авторитетно и способно да влияе върху обществените нагласи.

Допълнително значение Съдът отдава и на обществения контекст – отбелязано е, че изказването е направено непосредствено след обществени протести, свързани с предполагаемо престъпление, извършено от лица от ромски произход.

В светлината на цялостна и балансирана оценка на всички фактори, Съдът намира, че от една страна, към приложимост на член 8 сочат уязвимостта на ромската общност, високият институционален статус на говорещия, чувствителният обществен контекст. От друга страна, в обратна посока сочат краткостта на репликата, нейният инцидентен характер, ограниченото ѝ въздействие, липсата на агресивен или подстрекателски език, отсъствието на значим обществен резонанс.

В заключение, като подчертава, че анализът спрямо утвърдените в практиката му стандарти не е „математически“, а качествен и основан на реалното въздействие върху личния живот и идентичността на засегнатите лица, ЕСПЧ приема, че кратката и мимоходом направена реплика не е засегнала чувството за идентичност, самооценка и достойнство на ромите в България до степен, необходима за ангажиране на член 8 от ЕКПЧ. Поради това заключава, че този член не е приложим, тъй като намесата не достига необходимия праг на сериозност[1] и обявява жалбата за недопустима като несъвместима ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията.

Решението влиза в сила от датата на обявяването му.

2. „Асен Асенов срещу България“ (жалба № 38741/19)

Жалбоподателят е български гражданин, роден през 1985 г. и живеещ в гр. Шумен, от ромски произход и е активист за правата на ромите.

През януари 2015 г. жалбоподателят подава жалба пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД), съгласно член 50 от Закона за защита от дискриминация от 2003 г., срещу Валери Симеонов във връзка с части от произнесена от него реч в Народното събрание на 17 декември 2014 г. В жалбата са изложени твърдения, че изявленията са били расистки и с цел да създадат негативни стереотипи за ромската общност в България и да подклаждат страх и омраза към нея. КЗД уважава жалбата и налага глоба на г-н Симеонов. През март 2018 г. Административен съд - Бургас отхвърля иска на г-н Симеонов. срещу решението на КЗД. През януари 2019 г. Върховният административен съд (ВАС) отменя решението на Административен съд - Бургас и решението на КЗД с мотив, че г-н Симеонов не е посочил поименно конкретни лица, в това число и жалбоподателя.

Основният въпрос, който ЕСПЧ разглежда по делото, е дали начинът, по който българските граждански съдилища са разгледали предявения от жалбоподателите иск, е в съответствие с позитивните задължения на България по членове 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) и 14 (забрана на дискриминацията) от Конвенцията.

ЕСПЧ отхвърля възражението на българската страна, че жалбоподателят няма статут на „жертва“, т.к. жалбата не се отнася до самите изявления на г-н Симеонов, а единствено до окончателния отказ на българските съдилища да предоставят обезщетение на жалбоподателя по отношение на тези изявления. ЕСПЧ приема, че няма съмнение, че той е бил лично и пряко засегнат от решението, с което е отхвърлена жалбата му във връзка с изявленията. ЕСПЧ отхвърля и възражението на българската страна за неприложимост на член 8 в конкретния случай, като намира, че в случая тази разпоредба е приложима предвид характеристиката на засегнатата в изказванията група и тяхното съдържание – умишлено използваният провокативен изказ, представящ ромите като склонни към престъпност и разврат, и общата идея на посланието, че са аморални социални паразити, които злоупотребяват с правата си, живеят за сметка на мнозинството български граждани, което подлагат на систематично насилие и престъпления. Според ЕСПЧ няма никакво съмнение, че това създава крайно негативен стереотип, чрез който да се подбуди омраза към тях. Освен това изказванията са отправени от добре известна личност от трибуната на НС и са широко разпространени. Затова Съдът намира, че е достигнат необходимият праг, за да се приеме, че е засегнат „личният живот“ на жалбоподателите. Отхвърлени са и възраженията за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

По съществото на оплакванията ЕСПЧ се позовава на приложимите принципи, изложени в предходните дела „Будинова и Чапразов срещу България“ и „Бехар и Гутман срещу България“. Съдът отбелязва, че в настоящия случай ВАС не приема, че изявленията на г-н Симеонов са засегнали жалбоподателя, като констатира, че само действителни и видими последици от изявленията върху неговото непосредствено правно положение биха могли да докажат такова въздействие. Следователно ВАС не е отчел необходимостта да се гарантира „зачитане“ на „личния живот“ на жалбоподателя съгласно член 8 от Конвенцията и вследствие на това дори не е стигнал до необходимостта да извърши баланс между конкуриращите се в случая право на зачитане на личния живот на жалбоподателя и правото на свобода на изразяване на г-н Симеонов. Поради това Съдът стига до заключението, че в конкретния случай производството не е осигурило спазването на позитивното задължение на държавата по член 8 във връзка с член 14 от Конвенцията да даде възможност на жалбоподателя да получи обезщетение във връзка с изявленията на г-н Симеонов. Следователно е налице нарушение на член 8 във връзка с член 14 от Конвенцията.

ЕСПЧ счита, че установяването на нарушение само по себе си е достатъчно обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди. Съдът присъжда на жалбоподателя 2100 евро за разходи и разноски, направени в националното производство, както и в производството пред него.

3. „Будинова и Исаев срещу България“ (жалба № 60342/19)

Жалбоподателите са от ромски произход, журналисти на свободна практика и активисти в защита правата на ромите.

През м. април 2016 г. двамата жалбоподатели предявяват пред Районен съд – Бургас иск с правно основание чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) срещу Валери Симеонов. Те твърдят, че части от произнесените от г-н Симеонов речи в Народното събрание на 17.12.2014 г. и 11.03.2025 г. са били расистки и с цел да създадат негативни стереотипи за ромската общност и да подклаждат страх и омраза към нея. Изказванията му представлявали тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла на пар. 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр. Те искат съдът да го задължи да се въздържа от подобни изказвания вбъдеще, като се позовават, наред с останалото, и на член 8 и член 14 от Конвенцията. С решение от 31.07.2017 г. БРС уважава частично иска на жалбоподателите, като намира, че част от неговите изказвания представляват тормоз по смисъла на ЗЗДискр. С решение от м. май 2018 г. Бургаският окръжен съд отменя първоинстанционното решение в частта, в която искът е бил уважен частично. С определение от януари 2019 г. ВКС допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта във връзка с разбирането на понятието за тормоз и с окончателно решение от 19 юни 2019 г. оставя в сила решението на ОС-Бургас. ВКС споделя тълкуването, че за да е налице тормоз по смисъла на посочената разпоредба се изисква кумулативно наличие на нежеланото поведение, целящо или обективно довело до накърняване на достойнството на определено лице и създаването на негативна за него среда. Ищците не са представили факти, които да обосноват предположение, че лично за тях е създадена враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда след изказванията.

Съдът отхвърля възраженията на българската страна, че жалбоподателите нямат статут на „жертва“, т.к. не са доказали, че са били пряко засегнати от изказванията, както и за неприложимост на член 8 в конкретния случай. ЕСПЧ намира, че в случая тази разпоредба е приложима предвид характеристиката на засегнатата в изказванията група и тяхното съдържание – умишлено използваният провокативен изказ, представящ ромите като склонни към престъпност и разврат, и общата идея на посланието, че са аморални социални паразити, които злоупотребяват с правата си, живеят за сметка на мнозинството български граждани, което подлагат на систематично насилие и престъпления. Според ЕСПЧ няма никакво съмнение, че това създава крайно негативен стереотип, чрез който да се подбуди омраза към тях. Освен това изказванията са отправени от добре известна личност от трибуната на НС и са широко разпространени. Затова Съдът намира, че е достигнат необходимия праг, за да се приеме, че е засегнат „личния живот“ на жалбоподателите. Отхвърлени са и възраженията за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

По същество на оплакванията ЕСПЧ се позовава на приложимите принципи, изложени в предходните дела „Будинова и Чапразов срещу България“ и „Бехар и Гутман срещу България“. Съдът отбелязва, че в настоящия случай ОС-Бургас и ВКС не приемат, че изявленията на г-н Симеонов са засегнали жалбоподателите, като констатират, че само действителни и видими последици от изявленията върху тяхното непосредствено правно положение биха могли да докажат такова въздействие. Следователно те не са отчели необходимостта да се гарантира „зачитане“ на „личния живот“ на жалбоподателите съгласно член 8 от Конвенцията и вследствие на това дори не са стигнали до необходимостта да извършат баланс между конкуриращите се в случая право на зачитане на личния живот на жалбоподателите и правото на свобода на изразяване на г-н Симеонов. Поради това Съдът стига до заключението, че в конкретния случай производството по ЗЗДискр не е осигурило спазването на позитивното задължение на държавата по член 8 във връзка с член 14 от Конвенцията да даде възможност на жалбоподателите да получат обезщетение във връзка с изявленията на г-н Симеонов. Следователно е налице нарушение на член 8 във връзка с член 14 от Конвенцията.

ЕСПЧ счита, че установяването на нарушение само по себе си е достатъчно обезщетение за претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди. Съдът присъжда на жалбоподателите общо 4239,27 евро за разходи и разноски, направени в националното производство, както и в производството пред него.

[1] От това следва, че и член 14 от Конвенцията не намира приложение.