Решение на ЕСПЧ по делото „Антикорупционен фонд срещу България“, жалба № 32824/23 (резюме)

На 22 януари 2026 г. Съдът обяви решение по жалба по която организацията - жалбоподател повдига оплаквания за нарушение на чл. 10 § 1 (свобода на изразяване), чл. 18 (обхват на допустимите ограничения на правата) и чл. 13 (вътрешноправно средство за защита) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) поради твърдян отказ на достъп до информация с обществен интерес, с която разполага Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с ново наименование КОНПИ. Делото е определено от Съда, като имащо значение за развитието на съдебната практика (impact case).

Фактите, които са в основата на жалбата са следните. На 29 април 2022 г. организацията-жалбоподател подава заявление по реда на Закона за достъп до обществена информация до КПКОНПИ за предоставяне на преписи от решенията за предявяване на искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, приети за период от четири години. С решение от 12 май 2022 г. КПКОНПИ отказва достъп до тази информация. С решение от 14/11/2022 г. Административен съд – София-град (АССГ) отменя решението на КПКОНПИ, като приема, че изисканата информация представлява обществен интерес и че не са налице пречки за представянето й на жалбоподателя, като преписката е върната за повторно разглеждане.

На 28 ноември 2022 г. е подадена искова молба от председателя на КПКОНПИ до АССГ за прогласяване на нищожността на влязлото в сила решението от 14/11/2022 г., с аргумент че последното е неясно и изпълнението му не е възможно. Същият ден административното производство за изпълнение на решението от 14/11/2022 г. е спряно. С решение от 22/03/2023 г. АССГ отхвърля иска на КПКОНПИ, като съдът приема, че изтъкнатите мотиви не обосновават прогласяване на нищожността на решението от 14/11/2022 г. С решение от 09/01/2024 г. Върховният административен съд (ВАС) обезсилва решение от 22/03/2023 г. на АССГ като недопустимо и връща делото за ново разглеждане.

С Определение от 01/02/2024 г. на АССГ е оставена без разглеждане исковата молба от председателя на КПКОНПИ, с искане за прогласяване нищожността на решението от 14/11/2022 г. поради това, че същата молба не е подадена от легитимирана страна, а именно от този член на КПКОНПИ, който е взел решението за отказ от 12 май 2022 г. Това определение е потвърдено с окончателен съдебен акт на ВАС от 04/07/2024 г. След отхвърляне на иска за нищожност КОНПИ предоставя частичен достъп до исканата информация, като изпраща номерата на решенията за иницииране на съдебни производства за отнемане на незаконно придобито имущество. Организацията – жалбоподател обжалва това решение, като с окончателно решение от 26/01/2025 г. АССГ отменя административния акт, като приет в противоречие със съдебното решение от 14/11/2022 г. На 10/02/2025 г. КОНПИ предоставя в електронен формат 513 решения, като заличава личните данни на лицата, идентификаторите на имотите им, банковите сметки и др.

Наред с други възражения, правителството повдига възражение за недопустимост поради злоупотреба с правото на жалба. Съдът приема, че жалбата е подадена на 18 август 2023 г. и че към тази дата изпълнението на решението от 14 ноември 2022 г., което дава право на организацията - жалбоподател да получи достъп до поисканата информация, все още е било висящо в очакване на изхода от процедурата за обявяване на нищожността на това решение. В писмото, изпратено до Антикорупционния фонд, регистратурата му е напомнила, че следва да информира Съда по своя инициатива за всеки нов важен елемент по делото и да му съобщи за всяко решение, взето от националните власти. Никакви уведомления не са последвали от негова страна. След комуникиране на жалбата правителството представя своето становище на 21 март 2025 г., като уведомява Съда за всички нови фактически елементи, възникнали в периода между август 2023 г. и февруари 2025 г., по-конкретно за окончателното отхвърляне на иска за нищожност, предявен от КПКОНПИ, за решението на КОНПИ, с което се дава частичен достъп до информацията, поискана от организацията – жалбоподател, за жалбата срещу това ново решение на КОНПИ, както и за решението на административния съд в полза на Антикорупционния фонд.

Съдът е счел, че тези нови фактически елементи засягат същността на делото, а именно твърденията за неоснователен отказ на властите да предоставят на организацията – жалбоподател поисканата публична информация. Освен това става въпрос за решения, постановени в резултат на жалби, подадени от самия жалбоподател.

От становището на организацията - жалбоподател Съдът приема, че тя е взела съзнателното решение да не предостави въпросната информация. Според ЕСПЧ обяснението, дадено от нея за бездействието й, не изглежда достатъчно. Аргументът, че въпросната информация не е била поискана е неубедителен, тъй като става въпрос не за един изолиран фактически елемент, а за поредица от обстоятелства, развили се в продължение на дълъг период от време, паралелно с процедурата по разглеждане на жалбата пред Съда, за които жалбоподателят е имал знание. Фактът, че жалбата е била комуникирана на правителството, което е подготвяло становището си, не може да освободи жалбоподателя от задължението му да уведоми Съда за новите факти, които са от значение за делото. Въпросното задължение, заложено в Правилника на Съда, е валидно през целия период на разглеждане на жалбата. Освен това някои от новите фактически елементи, които Антикорупционният фонд е решил да не разкрие пред Съда, са се развили дори преди жалбата да е била комуникирана на правителството.

По отношение на аргумента, основан на частичния характер на информацията, предоставена на организацията - жалбоподател поради заличаването на лични данни от документите, които й бяха предадени през февруари 2025 г., Съдът отбелязва, че именно представителят на Антикорупционният фонд е предложил такова разрешение пред националния съд, за да получи копия от исканите решения, без да се накърняват правата на трети лица. Освен това решението от 14/11/2022 г. препоръчва да се заличат личните данни. С оглед на това и в противовес на твърденията на организацията - жалбоподателя, решението на CAC от 10/02/2025 г. е имало особено значение за разглеждането на делото пред Съда.

Поради наличие на тези обстоятелства, Съдът установява, че организацията - жалбоподател умишлено е искала да го въведе в заблуждение, укривайки информация по съществото на делото, без да даде убедително обяснение за своето процесуално поведение. Съдът заключава, че заинтересованата страна е действала в нарушение на задължението си от Правилника на Съда да го информира за всички факти, от значение за разглеждането на жалбата, както и че не е сътрудничила с целите на доброто правораздаване. Предвид изложеното жалбата е отхвърлена поради злоупотреба.