ЕСПЧ: Произнасянето от ВАС по иск за нарушение на правото на Европейския съюз, по който същевременно има и качеството на ответник, не поставя съмнение за неговата независимост и безпристрастност

С решение от 1 април 2025 г. по делото „Дойнов срещу България“ (27455/22) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че няма нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в аспекта независимост и безпристрастност на съдиите от Върховния административен съд (ВАС). Жалбоподателят оспорва факта, че ВАС се произнася по иск за нарушение на правото на Европейския съюз, по който същевременно има и качеството на ответник.

По отношение на случаите, в които съдебна юрисдикция е сезирана с иск за обезщетение, предявен срещу нея, като ответник, разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ, приета след решението по делото „Михалков срещу България“, изрично предвижда, че делото се изпраща на най-близкия родово компетентен съд. Изключение е предвидено по отношение на ВАС и ВКС, които нямат задължение да се десезират, когато имат качеството на ответник по искове, предявени по реда на ЗОДОВ. Съдът счита, че тази разпоредба показва грижата на законодателя да осигури безпристрастността на съдиите.

ЕСПЧ преценява, че при тези обстоятелства, наличието на професионална връзка на съдиите с една от страните по делото не може да породи съмнения за липса на независимост и безпристрастност спрямо жалбоподателя.  

Съдът посочва, че той е ползвал средствата за защита, предвидени в националното право и всеки път е получавал обоснован отговор на исканията си. По същество ЕСПЧ приема, че аргументът на жалбоподателя, макар и да не представлява злоупотреба или да не е явно неоснователен, е твърде общ и абстрактен, тъй като е изведен единствено от факта, че съдиите, решили делото, правораздават във ВАС, без да са налице конкретни и специални елементи, разкриващи тяхното пристрастие. Освен това направеното от него искане за отвод касае всички съдии във върховната юрисдикция, но според националните процесуални правила не е било възможно делото да се изпрати на друг съд или да се разгледа от други съдии от същата юрисдикция. Следователно в резултат на искането му възниква риск от парализиране на съдебната система на държавата ответник. В светлината на изложеното Съдът приема, че начина за разглеждане на твърденията на жалбоподателя не са несъвместими с чл. 6 от Конвенцията.

По отношение на наличието на легитимни опасения за липса на безпристрастност на съдиите поради професионалната им принадлежност към ВАС, който е ответник по делото, Съдът посочва, че те са различни от тези, които са постановили решението по делото, от което се претендира нарушение на правото на ЕС и присъждане на обезщетение в тази връзка. Освен това няма данни, които да сочат, че членовете на съдебния състав са имали каквато и да било роля в защитата на ВАС, тъй като съдът е бил представляван от юрист, работещ в институцията.

На следващо място, ЕСПЧ отбелязва, че статутът на съдиите в България е уреден на конституционно равнище и са предвидени редица гаранции, които са от естество да осигурят независимостта им. Следователно не е налице йерархична или финансова връзка между ВАС, като юридическо лице, и съдиите, правораздаващи в него, която е в състояние да постави под съмнение тяхната безпристрастност.  

ЕСПЧ възприема аргумента на правителството, че обезщетението, което е следвало да заплати ВАС, в случай на уважаване на иска по реда на ЗОДОВ, се изплаща по отделна бюджетна линия, поради което делото се различава от предходни дела срещу България, повдигащи сходна проблематика. Съдът приема, че евентуалното осъждане на ВАС да заплати обезщетение на жалбоподателя е нямало да се отрази върху възнаграждението на съдиите, върху условията им на труд или върху функционирането на посочената юрисдикция. Според ЕСПЧ тълкуването на доказателствата по делото, водено от жалбоподателя, също не могат да породят съмнение за безпристрастност на върховната юрисдикция. Предвид изложените съображения, Съдът е счел, че опасенията на жалбоподателя относно независимостта и безпристрастността на съдиите във ВАС не са обективно обосновани и приема, че няма нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията.