"Будинова и Чапразов срещу България" и "Бехар и Гутман срещу България"

На 16 февруари 2021 г. Европейският съд по правата на човека („Съдът“, „ЕСПЧ“) обяви своите решения по делата Будинова и Чапразов срещу България, жалба № 12567/13 и Бехар и Гутман срещу България, жалба № 29335/13. Делата касаят оплаквания по чл. 8 и чл. 14 от Конвенцията поради това, че националните съдилища са отхвърлили предявените от жалбоподателите искове по Закона за защита от дискриминация във връзка с изявления на г-н Волен Сидеров.

По искане на правителствения агент съдия Йонко Грозев се е отвел от разглеждане на делата и като ad hoc съдия заместник-председателят на секцията е определил г-жа Майя Русева.

През януари 2006 г. жалбоподателите и 14 други физически лица, както и 66 неправителствени организации предявяват иск срещу лидера на политическа партия „Атака“, г-н Волен Сидеров, на основание чл. 5 от Закона за защита от дискриминация във връзка с многобройни негови изявления относно роми, турци, евреи, католици, сексуални и други малцинства. По делото Бехар и Гутман жалбоподателите, етнически евреи, твърдят, че г-н Сидеров е направил публични изявления, които представляват тормоз и подбуждане към дискриминация чрез пасажи в книгите му „Бумерангът на злото“ и „Властта на Мамона“, както и по време на изявите му на предизборен митинг в Бургас през 2005 г. По Будинова и Чапразов, жалбоподателите, етнически роми, се позовават на поредица от изявления по притежаваната от г-н Сидеров телевизия, интервюта, речи и книгата му „Българофобия“. Софийски районен съд (СРС) разделя иска на осем отделни дела въз основа на вида дискриминация, твърдян от всяка група ищци.

С решение от 10 февруари 2009 г. СРС отхвърля иска на г-жа Бехар и г-жа Гутман и приема за недоказано, че като е направил спорните изявления, г-н Сидеров се е опитал да накърни тяхното достойнство или чест или да създаде сплашваща, враждебна или обидна среда. Според СРС той не е насърчавал, давал указания или принуждавал никого да извърши дискриминация умишлено, тъй като не е доказано, че неговите изявления са могли да повлияят отрицателно на хората, пред които е говорил. С решение от 20 декември 2010 г. Софийски градски съд (СГС) потвърждава първоинстанционното решение. Според СГС няма доказателства г-н Сидеров да е целял да засегне честта и достойнството на жалбоподателите с оглед етническия им произход. Вярно, че изявленията му са съдържали негативни оценки, които биха могли да са шокиращи или обидни. Това обаче не е достатъчно да се ограничи свободата му на изразяване. Съдът също така посочва, че само изявления срещу дефинирана група лица или конкретно лице, могат да се разглеждат като направени в ущърб на правата на другите. С определение от 15 ноември 2012 г. Върховния касационен съд (ВКС) не допуска касационно обжалване.

С решение от 15 октомври 2008 г., СРС отхвърля и иска на г-жа Будинова и г-н Чапразов, като сочи, че трябва да се прецени дали изявленията представляват упражняване на свобода на изразяване на мнение, или тази свобода е използвана за разпалване на етнически конфликт. СРС приема, че фактите по делото не подкрепят твърдението, че изказванията представляват тормоз или подбуждане към дискриминация и признава, че изявленията относно интеграцията на ромите не са формулирани при спазване на правилен тон и не отразяват необходимостта от толерантност при обсъждането на въпроси от обществено значение. Това само по себе си обаче не е показателно за подбуждане към дискриминация. Според СРС публичното изразяване на негативното отношение на г-н Сидеров към ромите само по себе си не представлява дискриминация, тъй като неговите изявления не са имали за цел да поставят тяхната общност в по-неизгодна позиция; по-скоро той е настоява за еднакво третиране на всички. На 21 юни 2010 г. СГС потвърждава първоинстанционното решение. Според СГС доказателствата по делото не позволяват да се заключи, че посочените от ищците изявления са ги подложили на различно отношение спрямо останалата част от населението. С определение от 8 август 2012 г. ВКС не допуска касационно обжалване.

Пред ЕСПЧ жалбоподателите твърдят, че като са отхвърлили техните искове, българските съдилища не са изпълнили позитивните си задължения по чл. 8 и чл. 14 от Конвенцията.

По отношение на възражението на Правителството, че искът представлява actio popularis и като такъв попада извън обхвата на Конвенцията, ЕСПЧ посочва, че изявленията по делото Бехар и Гутман са яростно антисемитски, а по делото Будинова и Чапразов е видим стремежът ромите да се представят като склонни към престъпления като изявленията са систематични и са се характеризират с изключителна вирулентност. И в двата случая са насаждани крайно негативни стереотипи, целящи да очернят тези групи и да предизвикат предразсъдъци и ненавист към тях. Автор на изявленията е политик, във възхода на политическа си партия, следователно може да се приеме, че те са достигнали до широка публика. Съдът приема, че въпросните негативни изявления са имали достатъчно въздействие върху чувството за идентичност на евреите и ромите в България, както и върху чувствата за собствената им значимост и увереност. Поради това в случая чл. 8 и чл. 14 от Конвенцията са приложими.

На следващо място Съдът разглежда въпроса дали властите са изпълнили позитивните си задължения по чл. 8 от Конвенцията. Съдът счита, че българските съдилища не са оценили правилно значението на изказванията на г-н Сидеров. Въпреки, че са признали тяхната интензивност, те са омаловажили възможността им да стигматизират двете групи и да предизвикат омраза и предразсъдъци срещу евреите и ромите. Те не са приели изказванията за нищо повече от легитимен дебат по въпроси с обществено значение. Въпреки това, може лесно да се види по делото Бехар и Гутман, че изявленията в двете книги са имали за цел да опозорят евреите и да подтикнат към омраза. Погледнати в светлината на предишни изказвания и антисемитския дискурс на политическата партия, изказванията в кампанията за президентските избори могат да бъдат разглеждани като насочени, inter alia, срещу евреите. В случая на Будинова и Чапразов изявленията на г-н Сидеров са повече от част от обществен дебат относно етническите отношения и престъпността в страната и представляват създаване на крайно негативен стереотип с цел очерняне на ромите и подклаждане на предразсъдъци и омраза спрямо тях.

ЕСПЧ последователно е приемал, че изявления, с които се атакуват или представят в негативна светлина цели етнически, религиозни или други групи не заслужат никаква или съвсем ограничена защита по чл. 10 от Конвенцията. Това изцяло съответства на изискването, произтичащо от чл. 14 от Конвенцията, за борба срещу расизма. Фактът, че автор на изявленията е политик не променя горното разбиране. Чрез придаването на значителна тежест на свободата на изразяване във връзка с тези изявления, и омаловажавайки ефекта върху правото на жалбоподателите на зачитане на личния им живот, в качеството им на етнически евреи, съответно роми, националните съдилища не са успели да постигнат справедлив баланс в съответствие с практиката на ЕСПЧ. Като са отказали да предоставят на жалбоподателите обезщетяване по отношение на дискриминационните изявления, те не са изпълнили позитивните си задължения да отговорят адекватно на осъществената дискриминация въз основа на етническия произход на жалбоподателите и да осигурят зачитане на „личния им живот“.

ЕСПЧ постановява и по двете дела, че е налице нарушение на чл. 8 във връзка с чл. 14 от Конвенцията и намира, че установяването на нарушение представлява достатъчно справедливо обезщетение, като не присъжда парично такова. По Бехар и Гутман Съдът присъжда на жалбоподателите 2762.53 евро за разходи и разноски, а по делото Будинова и Чапразов - 2900 евро.

Българската версия на решенията е достъпна на humanrights.bg и на mjs.bg.