№ НА ЖАЛБАТА  ПРЕД ЕСПЧ: 5786/08

ДАТА НА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ЕСПЧ: 12.11.2013 г.

ВИД НА РЕШЕНИЕТО: По същество

ДОСИЕ В HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/sites/eng/pages/search.aspx?i=001-128043 

ЧЛЕНОВЕ НА ЕКПЧ (КЛЮЧОВИ ДУМИ): (чл.8) Право на зачитане на личния и семейния живот

Дело SÖDERMAN срещу Швеция (SÖDERMAN v. SWEDEN)

жалба № 5786/08

Решение на Голямата камара от 12 ноември 2013 г.

Член 8 от Конвенцията - нарушение

Що се отнася до неособено сериозни деяния, извършени между частни лица, които могат да нарушават психологическата неприкосновеност на жертвата, задължението на държавата по чл. 8 от Конвенцията не изисква непременно наличието на наказателно-правна норма, обхващаща съответното деяние. Правната уредба би могла да се състои в гражданско-правни средства за защита.

ФАКТИТЕ

Жалбоподателката е родена през 1987 г. През месец септември 2002 г., когато била на 14 годишна възраст, тя открила, че вторият й баща е скрил видео камера в банята, която била включена в режим на записване и насочена към мястото, където жалбоподателката се събличала преди къпане. Веднага след инцидента филмът бил изгорен без никой да го види.

През септември 2004 г. майката съобщила за инцидента в полицията. На 5 октомври 2004 г. служебно бил назначен особен представител на жалбоподателката.

На 21 октомври 2005 г. прокуратурата обвинила втория баща в сексуален тормоз. На 20 януари 2006 г. жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, предявила граждански иск за вреди в резултат на нарушаването на личната й неприкосновеност и за претърпените болка и страдание. Гражданският иск се основавал на престъпното деяние, за което вторият й баща бил преследван, като не се позовавал на никоя конкретна разпоредба от Закона за отговорността за вреди.

Пред съда показания дали жалбоподателката, вторият й баща, майка й и братовчед й. Жалбоподателката обяснила, че на въпросната дата през месец септември 2002 г., преди да влезе в банята да се къпе, вторият й баща правел нещо там. Когато намерила камерата тя била включена на запис. Отишла разплакана при майка си, носейки видеокамерата, която била увита в хавлия. След това видяла майка си и втория си баща да изгарят някакъв филм, без да е сигурна дали това бил записът с нея. Майката на жалбоподателката потвърдила казаното и добавила, че не знае дали е имало запис тъй като филмът бил изгорен без тя да го види.

На 14 февруари 2006 г. вторият баща бил осъден за сексуален тормоз. Независимо че впоследствие никой не могъл да узнае съдържанието на филма, можело да се счита за доказано, че вторият баща действително е заснел жалбоподателката гола. Бил осъден условно на 75 часа обществено полезен труд, както и да заплати на жалбоподателката обезщетение за вреди.

В резултат на обжалване обаче апелативният съд оправдал подсъдимия по обвинението за сексуален тормоз срещу жалбоподателката с мотива, че подсъдимият не би могъл да носи наказателна отговорност за единичен случай на заснемане на

жалбоподателката без нейното знание. Апелативният съд се позовал на практиката на върховния съд. Според апелативния съд на теория деянието би могло да представлява опит за извършване на престъплението детска порнография, но такова обвинение не било повдигнато срещу подсъдимия, поради което съдът не можел да обсъжда отговорността му за такова деяние. Искът на жалбоподателката за вреди бил отхвърлен.

На 12 декември 2007 г. върховният съд не допуснал жалбата за разглеждане.

ПРАВОТО

I. Твърдяни нарушения на чл. 8 и чл. 13 от Конвенцията

1. Жалбоподателката се оплаква, че държавата не е изпълнила задължението си по чл. 8 да й осигури правни средства за защита срещу нарушаването на личната й неприкосновеност, извършено от втория й баща чрез опита му да я заснеме гола в банята, когато била на 14 години. Тя се позовава и на чл. 13 от Конвенцията.

2. Съдът е този, който извършва правната квалификация на фактите по делото (виж например, Aksu v. Turkey [ГК], № 4149/04 и № 41029/04, § 43, ECHR 2012).По настоящия случай оплакването на жалбоподателката касае единствено наличните й правни средства за защита срещу втория й баща, а не тези срещу държавата, с цел защита на национално ниво на дадено основно право по Конвенцията. Ето защо оплакването трябва да бъде разгледано само по чл. 8 от Конвенцията.

A. Решение на отделението

3. В своето решение от 21 юни 2012 г. отделението прие, че в шведското законодателство и практика не са налице такива сериозни пропуски, които да представляват нарушение на позитивните задължения на държавата по чл. 8.

B. Становища на страните

1. Жалбоподателката

4.-64. Жалбоподателката твърди, че шведското законодателство не й е предоставило никакво правно средство за защита срещу конкретните деяния на втория й баща. Що се отнася до разпоредбата за сексуален тормоз, тя изисквала намерение на извършителя за това жертвата да узнае за извършеното заснемане, тъй като едно лице не би могло да бъде подложено на тормоз, ако не знае за него. Тази разпоредба е трябвало да бъде формулирана по такъв начин, че за престъпление да бъде обявено самото заснемане без оглед на това дали жертвата е знаела за него. Ето защо според жалбоподателката формулировката на разпоредбата за сексуален тормоз може да бъде критикувана най-вече, защото конкретното деяние не е обхванато от никоя друга наказателно-правна норма. Жалбоподателката освен това твърди, че вторият й баща не е могъл да бъде обвинен в опит за детска порнография, тъй като липсвал един от елементите на състава на това престъпление, а именно изображението да бъде порнографско. Според жалбоподателката обстоятелството, че деянията, свързани с тайно или незаконно видеозаснемане не са обявени за престъпления, представлява нарушение на чл. 8 без значение дали този законодателен пропуск може да се характеризира като „съществен“ или „недостатъчно съществен“. Жалбоподателката твърди освен това, че шведското законодателство не й е предоставило гражданко-правно средство за защита. Гражданският й иск трябвало да бъде разгледан от националните съдилища по тяхна

собствена инициатива независимо, че тя не се е позовала на никоя конкретна правна норма.

2. Правителството

5.-76. Според правителството по настоящото дело държавата е изпълнила позитивните си задължения по чл. 8. Извършителят бил преследван за извършеното деяние, но не могъл да бъде осъден поради липсата на изискуемите доказателства. Причината за оправдаването на извършителя не била липсата на съответна наказателно-правна норма, обхващаща извършеното деяние, а невъзможността на прокуратурата да докаже намерението на извършителя, а от там и извършването на престъплението. Правителството отбелязва, че съставът на престъплението сексуален тормоз е изменен на 1 април 2005 г. като след тази дата той включва и деяния, при които едно лице е тайно видеозаснимано или фотографирано от друго лице по начин, засягащ сексуалната неприкосновеност на жертвата. Правителството също отбелязва, че срещу извършителя не е повдигнато обвинение за детска порнография, вероятно защото са липсвали някои от елементите на това престъпление. Освен това, поради унищожаването на записа от майката на жалбоподателката веднага след инцидента и липсата на подаден сигнал за него преди месец септември 2004 г., са били ограничени възможностите на обвинението да докаже, че е бил налице порнографски материал. Що се отнася до гражданския иск на жалбоподателката, правителството отбелязва, че заключенията на съда във връзка с наказателната отговорност са обвързващи при преценката на основателността на гражданския иск. Съдилищата не биха могли да присъдят обезщетение за вреди въз основа единствено на чл. 8 от Конвенцията. С оглед на изложеното, според правителството твърдяната липса към онзи момент на конкретна разпоредба в шведското законодателство, касаеща тайно или незаконно заснимане, не представлява нарушение на правото на жалбоподателката на зачитане на личния й живот съгласно чл. 8 от Конвенцията.

C. Преценка на Съда

1. Общи принципи

6. Целта на чл. 8 е основно защитата на личността срещу произволна намеса от страна на властите. Тази разпоредба обаче не само изисква от държавата да се въздържа от подобна намеса, но съдържа и позитивни задължения, които са присъщи за ефективното зачитане на личния и семейния живот. Тези задължения могат да включват и приемането на мерки, насочени към гарантиране зачитането на личния живот дори и в сферата на отношенията между частни лица.

7. Изборът на средства за гарантиране спазването на чл. 8 от Конвенцията в областта на отношенията между частни лица по принцип попада в свободата на преценка на договарящите страни. … Когато е засегнат особено важен аспект от живота на едно лице или ако въпросните действия засягат най-интимната сфера на личния живот, свободата на преценка, предоставена на държавата е съответно по-тясна.

8. Що се отнася до защитата на физическата и психологическата неприкосновеност на личността от други лица позитивните задължения на властите могат да включват задължения за приемане и прилагане на практика на подходяща правна уредба, предоставяща защита срещу насилствени действия от страна на частни лица (виж, inter alia, Bevacqua and S. v. Bulgaria, № 71127/01, § 65, 12 юни 2008 г.; Sandra Janković v. Croatia, № 38478/05, § 45, 5 март 2009 г.; A v. Croatia, № 55164/08, § 60, 14 октомври 2010 г.; иĐorđević v. Croatia, № 41526/10, §§141-43, ECHR 2012).

9. Що се отнася до децата, мерките, предприемани от държавата за защитата им от актове на насилие, попадащи в обхвата на чл. 3 и чл. 8 трябва да включват разумни действия за предотвратяване на малтретиране, за което властите са знаели или е трябвало да знаят, както и ефективно възпиране на подобни сериозни нарушения на личната неприкосновеност (виж Z and Others v. the United Kingdom [ГК], № 29392/95, § 73, ECHR 2001-V, иM.P. and Others v. Bulgaria, № 22457/08, § 108, 15 ноември 2011 г.). Такива мерки трябва да имат за цел да гарантират спазването на човешкото достойнство и защитата на най-добрия интерес на детето (вижC.A.S. and C.S. v. Romania, № 26692/05, § 82, 20март 2012 г. иPretty v. the United Kingdom, № 2346/02, § 65, ECHR 2002-III).

10. Когато става въпрос за тежки деяния като изнасилване и сексуално насилие над деца от държавите се очаква да осигурят съществуването на ефективни наказателно-правни разпоредби (виж например, X and Y v. the Netherlands, 26 март 1985 г., § 27, серия А, № 91, и M.C. v. Bulgaria№ 39272/98, § 150).

…

11. Съдът е разглеждал по чл. 8 задължението на държавата да защитава например малолетно лице срещу злонамерено излагане на опасност (вижK.U. v. Finland, № 2872/02, §§ 45-49, ECHR 2008-V). …

12. Що се отнася до неособено сериозни деяния, извършени между частни лица, които могат да нарушават психологическата неприкосновеност, задължението на държавата по чл. 8 не винаги изисква наличието на наказателно-правна норма, обхващаща съответното деяние. Правната уредба би могла да се състои в гражданско-правни средства за защита. …

2. Приложение на изброените принципи по настоящото дело

13. Съдът констатира, че според апелативния съд деянието на втория баща представлява нарушение на личната неприкосновеност на жалбоподателката. Съдът споделя това заключение и намира, че обстоятелствата са утежнени от факта, че жалбоподателката е била непълнолетна, че инцидентът се е случил в дома й, където тя е очаквала да се чувства на сигурно място и че извършителят е бил нейният втори баща – лице, на което тя е могла да се доверява. От друга страна обаче деянието не включва никакво физическо насилие или съприкосновение. …

14. … Жалбоподателката поддържа, че националните съдилища не са изпълнили позитивното си задължение да й присъдят обезщетение било въз основа на Закона за отговорността за вреди или на Конвенцията. Тя не твърди, че наказателно-правната защита е единственото възможно средство с оглед изпълнението на задължението на държавата по чл. 8. ...

15. Жалбоподателката не се оплаква и от ефективността на наказателното разследване, проведено от шведските власти. Съдът не открива никакви доказателства за евентуално неизпълнение на позитивното задължение на властите да проведат ефективно разследване. …

(a) Детска порнография

16. Съдът отбелязва, че съществена част от правния спор между страните е посветена на наличието по шведското законодателство на престъплението опит за извършване на детска порнография и неговата връзка с разглежданото дело. … Апелативният съд е споменал между другото, че с оглед възрастта на жалбоподателката, деянието на теория би могло да представлява опит за детска порнография съгласно Наказателния кодекс. Тъй като обаче нямало обвинение за това престъпление той не можел да обсъжда наказателната отговорност за него.

…

17. Съдът освен това отбелязва становището на жалбоподателката, че дори филмът да не е бил унищожен, нейният втори баща не би могъл да бъде осъден за опит за детска порнография, поради това, че основната предпоставка за това престъпление, а именно въпросното изображение да бъде „порнографско“, не била изпълнена. Изображение на 14 годишно момиче, което се съблича преди да си вземе душ в обичайна ситуация не може да се разглежда като порнографско по смисъла на Наказателния кодекс. За да бъде материалът порнографски извършителят е трябвало да го промени като например направи така, че да изглежда сякаш жалбоподателката позира или да предаде порнографско съдържание на филма по някакъв друг начин. Евентуално обвинение в опит за извършване на детска порнография по настоящото дело не би имало никакви изгледи за успех. …

18. … Съдът не е убеден, че деянието се обхваща от състава на престъплението детска порнография и не намира за необходимо да обсъжда какви биха били последиците за защитата на правото на жалбоподателкатана зачитане на личния й живот по чл. 8 от Конвенцията, ако подобно обвинение беше повдигнато на извършителя.

(b) Сексуален тормоз

19. Следващият въпрос е дали съставът на престъплението сексуален тормоз предоставя на жалбоподателката защитата, която се изисква от чл. 8 от Конвенцията. …

20. … Макар и да приел, че разглежданото деяние представлява нарушение на личната неприкосновеност, апелативният съд счел, че извършителят не може да носи наказателна отговорност за това изолирано действие на заснемане на жалбоподателката без нейно знание. Въпреки че в последствие тя е узнала за заснемането, националните съдилища са приели, че извършителят не е имал умисъл по отношение на това узнаване. …

21. За да бъде деянието квалифицирано като сексуален тормоз извършителят трябвало да цели жертвата да узнае за този сексуален тормоз или да се отнася безразлично към опасността тя да узнае за това. С други думи, едно лице не може да се счита за жертва на сексуален тормоз, ако не знае за него. …

22. В практиката си Върховният съд на Швеция е повдигал въпроса за това, че деяние, изразяващо се в заснемане на едно лице, което сериозно нарушава личната му неприкосновеност, не е наказуемо съгласно шведското законодателство, което поставя под въпрос съответствието му с изискванията на чл. 8 от Конвенцията.

23. … Съдът се съгласява с жалбоподателката, че оправдаването на втория й баща по обвинението за сексуален тормоз не се дължи на липсата на доказателства, а на това, че деянието не е представлявало сексуален тормоз.

…

24. Съдът констатира, че съставът на престъплението сексуален тормоз в редакцията му преди 1 април 2005 г. не е предоставял защита на жалбоподателката срещу незачитане на личния й живот по чл. 8 от Конвенцията.

…

(d) Гражданско-правни средства за защита

25. Следва да се разгледа въпросът дали жалбоподателката е имала на разположение гражданско-правни средства за защита.

26. Жалбоподателката предявила за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския си иск за вреди срещу втория си баща. …

27. В присъдата си от 14 февруари 2006 г., с която извършителят бил осъден, окръжният съд постановил той да заплати на жалбоподателката обезщетение за вреди.

С решението от 16 октомври 2007 г., с което извършителят бил оправдан, апелативният съд отхвърлил гражданския иск на жалбоподателката. …

28. Правителството обаче твърди, че в наказателния процес жалбоподателката е могла да се позове на други основания срещу ответника, а именно за причиняване на вреда по непредпазливост.

29. В тази връзка обаче трябва да се отбележи, че вторият баща на жалбоподателката в нито един момент по време на разследването не е твърдял, че е оставил камерата в режим на записване по невнимание. Напротив, той признава, че го е направил съзнателно, макар и действайки импулсивно. Следователно според Съда жалбоподателката не би могла да се позове на непредпазливост единствено с цел да получи разглеждане на иска си, защото дори и в случай, че бъде прието, деянието не представлява сексуален тормоз.

30. Следователно Съдът не е убеден, че с оглед обстоятелствата по делото жалбоподателката е разполагала с гражданско-правно средство за защита.

(e) Обезщетение въз основа на Конвенцията

31. Накрая жалбоподателката се оплаква, че наказателните съдилища са могли да й присъдят обезщетение въз основа на Конвенцията самостоятелно, но не са го сторили.

32. Според правителството присъждането на обезщетение въз основа единствено на Конвенцията, макар и по принцип възможно, не може да бъде сторено по искови производства между частни лица. С оглед на това, Съдът не е убеден, че това средство за получаване на обезщетение действително съществува и може да бъде използвано при липсата на друго гражданско-правно средство за защита.

(f) Заключение

33. С оглед на изложените съображения Съдът не е убеден, че шведското законодателство, действало към септември 2002 г., е гарантирало защитата на правото на жалбоподателката на зачитане на личния й живот по начин, който да съответства на позитивните задължения по чл. 8 от Конвенцията. По шведското право не са били налице нито наказателно-правно, нито гражданско-правно средство на защита, които да позволят на жалбоподателката да получи ефективна защита срещу описаното нарушение на личната й непрекосновеност. Следователно има нарушение на чл. 8 от Конвенцията.

На основание чл. 41 от Конвенцията е присъдено обезщетение на жалбоподателкатаза неимуществени вреди в размер на10 000 евро.