ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО ЛЯПЧЕВ И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ

(Жалби № 75478/13 и 30713/15)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

2 март 2023 г.

Това решение е окончателно, но в текста му могат да бъдат нанесени редакционни корекции.

По делото Ляпчев и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет, състоящ се от:

          Дариан Павли (Darian Pavli), председател,
          Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis),
          Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,

и Виктория Марадудина (Viktoriya Maradudina), заместник-секретар на отделението,

След обсъждане в закрито заседание на 2 февруари 2023 г,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалби срещу България, подадени до Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на различните дати, посочени в приложената таблица

2.  Жалбите са комуникирани на българското правителство („Правителството“).

ФАКТИТЕ

3.  Списъкът на жалбоподателите и съответните данни по случаите са посочени в приложената таблица. 

4.  Жалбоподателите се оплакват от отнемането на техни имущества, за които се твърди, че са от престъпна дейност.

ПРАВОТО

I.        ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ

5.  Предвид сходния предмет на жалбите Съдът намира за уместно да ги разгледа заедно в едно решение.

II.     ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

6.  Жалбоподателите се оплакват от отнемането на имуществото им, за което се твърди, че е придобито от престъпна дейност. Те се позовават, изрично или по същество, на чл. 1 от Протокол № 1, който гласи следното:

„Всяко физическо или юридическо лице има право на мирно ползване на своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания, освен в обществен интерес и при условията, предвидени от закона и от общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“

7.  Правителството, без да предоставя повече подробности, кани Съда да реши делата въз основа на водещото решение по делото Тодоров и други срещу България (№ 50705/11 и 6 други, 13 юли 2021 г.).

8.  Това решение се отнася до отнемането на имущество, предполагаемо придобито от престъпна дейност по силата на същото законодателство, което се прилага по настоящото дело, а именно Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г. (наричан по-нататък „Законът от 2005 г.“).

9.  По делото Тодоров и други (цитирано по-горе, §§ 200-09) Съдът е установил някои потенциални недостатъци в Закона от 2005 г. и в начина, по който той е бил приложен. В това отношение той подчертава комбинирания ефект от широкия обхват на неговото приложение - по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, трудностите за обвиняемите да докажат това, което съдилищата считат за „законни“ доходи през такъв период, като се вземе предвид освен това инфлацията и икономическите промени, и презумпцията, че всяко имущество, за което не е доказано, че има „законен“ произход, е имущество, придобито от престъпна дейност. Съдът намира, че макар тези потенциални недостатъци да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане по Закона от 2005 г. е в противоречие с чл. 1 от Протокол № 1, те със сигурност са създали значителна тежест за обвиняемите в производствата за отнемане и са можели да наклонят баланса в полза на държавата. Ето защо, като противовес и гаранция за правата на жалбоподателите, от решаващо значение е било националните съдилища да установят причинно-следствената връзка между имуществото, за което се иска конфискация, и престъпното поведение на обвиняемите. 

10.  Прилагайки тези изисквания към конкретните случаи, разгледани във водещото решение, Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 в тези от тях, в които националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка, определена по-горе, и са разпоредили отнемане на имущество, позовавайки се единствено на презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005 г., и на несъответствията между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди (вж. §§ 217-50 от решението).

11.  Що се отнася до двете дела, разглеждани в настоящото решение, по делото Ляпчеви националните съдилища постановяват отнемане на имущество, придобито преди г-н Ляпчев да извърши предикатното престъпление, като се позовават единствено на несъответствието между „законните“ доходи и разходи на жалбоподателите и на факта, че срещу г-н Ляпчев се води допълнително разследване. По делото Чупетловски съдилищата се позовават единствено на естеството на неуточнената „престъпна дейност“ на жалбоподателя. Макар че по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, § 216) Съдът е посочил, че в такъв тип дела по принцип ще се довери на преценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между евентуалното престъпно поведение на жалбоподателите и имуществото, подлежащо на конфискация, в конкретния случай представените мотиви за обосноваване на такава връзка са очевидно недостатъчни.

12.  Поради това Съдът не вижда причина да достигне до заключение, различно от това по делата, разгледани в Тодоров и други, където той установява нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 и критикува подхода, възприет от националните съдилища.

13.  Следователно разглежданите оплаквания са допустими и разкриват нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

III.  ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

14.  Чл. 41 от Конвенцията предвижда:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

15.  По отношение на имуществените вреди жалбоподателите претендират за стойността на съответното конфискувано имущество. Те настояват Съдът да се отклони от подхода, възприет по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, §§ 320-22), където той отхвърля претенциите на жалбоподателите по отношение на имуществените вреди и посочва, че националните власти трябва да възобновят вътрешното производство и да разгледат отново претенциите за конфискация. Жалбоподателите твърдят, че такъв процесуален път би бил неефективен. Жалбоподателите по делото Ляпчеви изтъкват, че повторното разглеждане на делото им на национално ниво би било продължително и скъпо, докато жалбоподателят по делото Чупетловски се съмнява, че Върховният касационен съд би постановил възобновяване.

16.  Правителството настоява Съдът да отхвърли исковете за имуществени вреди и да следва подхода, възприет в делото Тодоров и други.

17.  Съдът няма да прави предположения дали конфискуваното имущество на жалбоподателите е било или не е било придобито от престъпна дейност, и следователно не може да определи имуществените вреди, които жалбоподателите биха могли да претърпят в резултат на необоснованото отнемане на имуществото. Съответно Съдът отхвърля претенциите на жалбоподателите по отношение на имуществените вреди и повтаря, както и по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, §§ 320-22), че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.  

18.  Що се отнася до неимуществените вреди, всеки от жалбоподателите претендира за обезщетение в размер на 5000 евро. Съдът, като взема предвид обстоятелствата по делото, присъжда сумите, посочени в приложената таблица.

19.  Що се отнася до разноските, жалбоподателите по делото Ляпчеви претендират за 3 022 евро, а жалбоподателят по делото Чупетловски - за 4 980 евро за разходите за тяхното процесуално представителство пред Съда, както и за извършен превод и пощенски разходи. Съдът, като взе предвид обстоятелствата по делото и по-специално неговия повтарящ се характер, намира за уместно да присъди сумите, посочени в приложената таблица. Жалбоподателят по делото Чупетловски иска всяка сума, присъдена по настоящата точка, да бъде изплатена директно на неговия процесуален представител пред Съда.

20.  Накрая, жалбоподателят по делото Чупетловски претендира за равностойността на 10 420 евро, платени от него за процесуално представителство и съдебни такси в националното производство. Съдът отхвърля тази претенция, като отбелязва, че жалбоподателят ще има право да поиска възстановяване на всички вече платени разходи в случай на успех при всяко ново разглеждане на делото му (членове 245 § 3 и 309 от Гражданския процесуален кодекс).

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1.      Решава да обедини жалбите;

2.      Обявява жалбите за допустими;

3.      Приема, че тези жалби разкриват нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 относно отнемането на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност;

4.      Определя

(а)  Държавата ответник да изплати на жалбоподателите в срок от три месеца сумите, посочени в приложената таблица, които да бъдат конвертирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на уреждане на спора;

(б)  че от изтичането на гореспоменатите три месеца до уреждането на спора се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;

5.      Отхвърля останалата част от исканията на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и обявено в писмена форма на 2 март 2023 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

     Виктория Марадудина                                            Дариан Павли
(Viktoriya Maradudina)                                                  (Darian Pavli)
Заместник-секретар                                                       Председател