Препоръка CM/Rec(2009)3

Препоръка CM/Rec(2009)3

на Комитета на министрите на държавите-членки

относно наблюдението на защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства

 

(Приета от Комитета на министрите на 20 май 2009 г.,

на 1057-то заседание на заместник-министрите

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като има предвид, че общите действия на европейско равнище ще насърчат по-добрата защита на правата на човека и достойнството на хората с психични разстройства;

Като се позовава по-специално на:

- Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5, 4 ноември 1950 г.) и нейното прилагане от органите, създадени по силата на тази конвенция;

- Конвенцията за защита на човешките права и достойнството на човека по отношение на прилагането на биологията и медицината ("Конвенцията за правата на човека и биомедицината") (ETS № 164, 4 април 1997 г.;

- Препоръка Rec(2004)10 към държавите-членки относно защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства;

- Препоръка Rec(2006)2 към държавите-членки относно Европейските правила за затворите;

- Препоръка № R (98) 7 към държавите-членки относно етичните и организационните аспекти на здравеопазването в затвора.

- Препоръка 1235 (1994) на Парламентарната асамблея относно психиатрията и правата на човека;

Като има предвид също така:

- работата на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ);

- работата на Световната здравна организация (СЗО), по-специално Плана за действие в областта на психичното здравеопазване за Европа "Да посрещнем предизвикателствата, да намерим решения", както и съответната декларация за психично здраве за Европа, одобрена на Европейско министерска конференция на СЗО за психично здраве, проведена в Хелзинки през януари 2005 г.;

- работата на Европейския съюз, по-специално Зелената книга "Подобряване на психичното здраве на населението: Към стратегия за психично здраве на гражданите на Европейския съюз" и Европейския пакт за психично здраве и благоденствие, приета на Конференцията на високо равнище на Европейския Съюз, проведена в Брюксел през 2008 г.;

Като има предвид, че разработването и прилагането на националните стратегии на държавите-членки за психичното здраве, следва да:

- насърчават по-доброто разбиране на психичното здраве;

- осигуряват по-достъпни и подходящи услуги, основани на индивидуалните нужди;

- работят в посока намаляване на заклеймяването и дискриминацията срещу хората с психични разстройства; и

- гарантират по-добра защита на човешките права и достойнството на хората с психични разстройства;

Като има предвид, че националните стратегии трябва да осигурят адекватни ресурси за подкрепа на правните процеси, които стоят в основата на защитата на човешките права и достойнство, да развиват услуги, които са базирани в общността и да подобрят грижите и лечението, предвидено в рамките на здравеопазването и социалните грижи;

Като припомня, че развитието на националните стратегии трябва да придвижи психично-здравните грижи и лечение от периферията на здравната политика и планиране и да бъдат третирани като основни елементи в развитието на социално интегрирано общество;

Припомняйки, че променящата се роля на медицинските професии и други немедицински специалисти, участващи в грижата и лечението на лица с психични разстройства, ще изисква не само регулаторни рамки, но и допълнително обучение и подходящ надзор;

Като има предвид, че всички, които участват в грижите за хора с психични разстройства имат отговорността да осигуряват защитата на техните човешки права и достойнство;

Като се има предвид, че поради това е необходимо да се работи в партньорство с хора с психични разстройства, с тези, които ги подкрепят, и организациите, които ги представляват, и да им се предостави информация и подкрепа,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки да използват списък за проверка, който формира приложението към тази препоръка като основа за разработването на инструменти за наблюдение, за подпомагане при определянето на тяхното ниво на съответствие с Препоръка Rec(2004)10 на Комитета на министрите към страните-членки, за да се защити достойнството и човешките права на хората с психични разстройства и осигуряване на адекватна грижа за тях.

Приложение към Препоръка CM/Rec(2009)3

Член 1 - Недопускане на дискриминация

Основен източник

Препоръка Rec(2004)10 на Комитета на министрите към държавите-членки относно защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства: член 3 и нейния обяснителен меморандум, параграфи 39-45.

Значение

Недискриминацията в този контекст означава, избягване на непочтената дискриминацията срещу хора с анамнеза за психично разстройство, текущо психично разстройство, или които са били подложени на психиатрично лечение, или са получили диагноза за психично разстройство. Тази дискриминация може да възникне в много области на живота, като например здравеопазване, социални грижи, жилищно настаняване или заетост. Тя може да бъде както пряка и санкционирана официално, така и непряка, като борбата с последната е много по-трудна. Недискриминацията може да включва позитивни действия или "разумни корекции", за да помогне на хората да участват в обществото като пълноценни граждани.

Примери за мерки

Няма единна призната и доказана линия на действие в борбата срещу дискриминацията. Въпреки това, следните мерки могат да бъдат полезни за държавите-членки:

i. разработването на нормативни актове, които правят дискриминирането на лица с увреждания или различия незаконно, независимо дали като цяло или конкретно срещу хора с психични увреждания, в различни сфери на живота, като наемане на работа;

ii. административни мерки, които насърчават заетостта на хора с такива увреждания (например квоти, адаптиране на работното място), в съчетание с услуги, които позволяват достъпа до заетост, като например субсидирана заетост;

iii. кампании срещу заклеймяването чрез различни публични механизми (например чрез средствата за масово осведомяване или неправителствена организация (НПО));

iv. обучение срещу заклеймяването за ключови групи служители като например полицията или учителите.

Въпроси / Показатели

Общ въпрос

Допълнителни показатели

Дали дискриминацията е забранена от закона?

Дали дискриминацията срещу хора с психични разстройства е изрично забранена?

Контролира ли се дискриминацията в обществото?
Има ли на разположение релевантни данни и емпирични доказателства?

Къде и как се контролира?
Гражданското общество (НПО) участват ли в този процес?

В1.1

В1.1.a

В1.1.б

В1.1в

Има ли антидискриминационна кампания?

Какви механизми се използват за кампанията и в какви заведения?

Какви ресурси са разпределени?

Контролира ли се влиянието, как и с какъв резултат?

В1.2

В1.2.a

В.1.2.б

В.1.2.в

Дали публичните агенции насърчават наемането на хора с психични разстройства?

Има ли установени квоти и дали те се контролират?

Има ли ефективни мерки за насърчаване на заетостта, като например програми за рехабилитация и схеми за субсидирана заетост?

Контролира ли се дискриминацията на работното място?

В1.3

В.1.3.a

В.1.3.б

В.1.3.в

Има ли равнопоставен достъп във всички части на държавата за хора с психични разстройства до обществени услуги, включително жилищното настаняване?

Има ли равнопоставен достъп до здравни грижи?
Има ли равнопоставен достъп до грижи за хората с психични разстройства, задържани в затвор или наказателната система?

Има ли равнопоставени стандарти за предоставяне на грижи за психично и физическо здраве?

Има ли равнопоставен достъп до социално подпомагане?

В1.4

В.1.4.a

В.1.4.б

В1.4.в

Какъв процент от хората с психични разстройства получават лечение?

 

 

 

В1.5

 

 

 

Принцип 2 — Граждански и политически права

Основен източник

Препоръка Rec(2004)10 на Комитета на министрите към държавите-членки относно защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства: Чл. 4 и 13 и нейният обяснителнителен меморандум, параграфи 46-49.

Значение

Този принцип върви ръка за ръка с принципа на недискриминация. Хората с психични разстройства трябва да имат право, когато това е възможно и необходимо, да упражняват своите граждански и политически права. Примери за такива права могат да включват правото да не бъдат подлагани на нечовешко и унизително отношение, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на глас и правото да заемат публична длъжност, ако са способни на това Поверителността на медицинска документация е ключова част от личния живот при такива обстоятелства.

Примери за мерки

Държавите могат да намерят за полезни следните видове политически интервенции:

i. правни мерки за защита на правата на въпросната група;

ii. административни мерки, които да отстояват правата, често в подкрепа на съществуващите правни мерки;

iii. създаването на мониторингови агенции (например, комисия за психични/ социални грижи) или използването на генерични агенции за мониторинг, които например да предприемат посещения в институции;

iv. обучение на персонала в отстояване на правата;

v. създаване на схеми за застъпничество за подпомагане на упражняването на правата, независимо дали в държавния сектор, в неправителствените организации или неформални или ръководени от потребителите схеми;

vi. по-общи мерки за насърчаване на участието чрез застъпничество и информация, потребителски групи, или обществени дейности.

Въпроси / Показатели

Общ въпрос

Допълнителни показатели

Дали хора с психични разстройства са допускани да гласуват?

Дали хората в психиатрични заведения от всякакъв вид имат право да гласуват?

Има ли и други права, които са изложени на риск поради психичното здравословно състояние на лицето?

В2.1

В2.1.a

В2.1.б

Дали хора с психични разстройства са допускани да заемат обществени служби?

 

 

В.2.2

 

 

Дали хора с психични разстройства са допускани да създават семейства?

Съществуват ли закони или практики за стерилизация / кастрация, които биха могли да застрашат това право?

 

В2.3

В2.3.a

 

Зачита ли се неприкосновеността на личния живот, както в институциите, така и в общността?

Дали хората имат право да ползват лична поща, срещи или телефонни разговори?

 

В2.4

В2.4.a

 

Съществува ли инспектираща агенция, която е в състояние да гарантира зачитането на правата?

Колко често посещават съответните институции или хора?

Дали техните доклади са достъпни в публичното пространство?

В2.5

В2.5.a

В2.5.б

Дали на пациентите по подходящ начин е предоставяна информация, относно техните права?

Съществуват ли ясни правомощия за пациентите, чрез които могат да обжалват или оспорват нарушенията на техните права?

 

В2.6

В2.6.a

 

Каква е степента на схемите за застъпничество - има ли правна и институционална рамка за застъпничество?

Дали застъпниците са независими?

Дали те могат да се срещат поверително с пациентите?

В2.7

В2.7.a

В2.7.б

Как е защитена поверителността на всички медицински досиета на пациенти с психично разстройство?

Дали е регламентиран достъпът до тези досиета?

Дали пациентите, адвокатите или близките на пациентите могат да имат достъп до тези досиета, когато е уместно?

В2.8

В2.8.a

В2.8.б

Защитени ли са правата на хората с психични разстройства от малцинствени групи?

Позволено ли е хората да практикуват религията си?

Дали имат право да говорят на родния си език и дали имат достъп до превод и / или устен превод, ако е необходимо?

В2.9

В2.9.a

В2.9.б

Какъв избор се предлага на хората с психични разстройства по такива въпроси на мястото, където живеят или работят?

 

 

В2.10

 

 

Принцип 3 - подобряване на физическото и психичното здраве

Основен източник

Препоръка Rec(2004)10 на Комитета на министрите към държавите-членки относно защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства: Чл. 5 и 10 и нейния обяснителен меморандум, параграфи 50-79.

Значение

Съществуват два отделни, но свързани аспекта на принципа за подобряване на здравето:

i. с цел подобряване на психичното здраве на цялото население и на цели общности в него (по-специално общественото психично здраве), включително на хора, които са в добро психическо здраве, тези, които са уязвими и тези с психични разстройства; Това се подкрепя и от общите принципи на общественото здраве;

ii. дали се вземат предвид нуждите на хора с психични разстройства по отношение грижите за общото им физическо и психично здраве, тъй като това често се компрометира от недостатъчен достъп до здравни грижи, "маскиране" на диагнозата, системна дискриминация и неравенство.

Примери за мерки

Налице е значителен обхват от съответните политически интервенции за насърчаване на психичното здраве и за насърчаване на физическото здраве на хората с психични разстройства. Държавите може да имат предвид следното:

i. някои държави са разработили програми за подобряване на общественото или психичното здраве, които обхващат информация, изграждане на устойчивост, развитие на общността и други интервенции за подобряване на психичното здраве на населението. Някои от тези програми са съсредоточени върху здравето в световен мащаб, докато други са посветени на психичното здраве в частност. Много от тях са специфични за някои медии (например психичното здраве в училищата). като се финансират чрез доброволни вноски или чрез програми, финансирани на национално ниво;

ii. по отношение на физическото здраве на хората с психични заболявания, тези програми варират от кампании за промоция на здравето (например на физически упражнения или здравословно хранене), инициативи за подобряване на достъпа до здравни грижи, или чрез рутинни грижи, предоставяне на общи медицински услуги в психиатрични заведения или чрез използването на програми за скрининг и здравни проверки.

Въпроси / Показатели

Общ въпрос

Допълнителни показатели

Какви национални, регионални или местни програми съществуват за насърчаване на психичното здраве ?

Какви ресурси са разпределени за тези програми?

Дали на хора с психични проблеми се предлага помощ, за да се подобри тяхното общо психично и физическо здраве?

Има ли програми за предотвратяване на самоубийства и опити за самоубийства?

В3.1

В.3.1.а

В3.1.б

В3.1.в

Какво се знае за физическото здраве на хората с психични заболявания във всички области (здравеопазване, социални грижи, нормална жизнена среда)?

Получават ли поддръжка или услуги, за подпомогне при лечение на физически здравословни проблеми?

Има ли система за наблюдение върху смъртността на хора с психични разстройства по основни болестни групи?
Ако е така, какви са процентите на смъртност по главни групи заболявания?

 

В3.2

В3.2.a

В3.2.б

 

Дали се контролира психичното здраве и благосъстояние на общата популация на населението?

Ако е така, как се променя с течение на времето?

Как тези стойности са разпределени по регион, пол, възраст и т.н.?

 

В3.3

В3.3.a

В3.3.б

 

Принцип 4 - Защита на уязвими лица

Основен източник

Препоръка Rec(2004)10 на Комитета на министрите към държавите-членки относно защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства: Чл. 7 и 14 и нейния обяснителен меморандум, параграфи 55-57.

Значение

Хората с психични разстройства могат да бъдат изложени на физическо или сексуално насилие, пренебрегване или икономическо насилие поради най-различни причини, независимо дали се дължат на когнитивно увреждане или други причини, посочени в обяснителния меморандум към Препоръка Rec(2004)10. Политическите мерки и информираността на персонала са необходими за защита на уязвимите лица от малтретиране или пренебрежение.

Примери за мерки

Много държави имат законодателство за защита от злоупотреби на уязвимите хора или хора с недостатъчен умствен капацитет, с различни дефиниции, свързани с капацитета или уязвимостта. Държавите могат да обсъдят приемането на следните допълнителни механизми за гарантиране на задоволителна защита:

i. създаване на административни системи в рамките на агенциите за здравеопазване или социални грижи или общини, с цел идентифициране и защита на хората в неравностойно положение;

ii. създаване на агенция, която да контролира работата с уязвимите хора;

iii. използване на НПО или застъпници, които да предоставят независима помощ за уязвимите хора;

iv. използвате на наказателните съдебни органи за наказателно преследване на извършителите на злоупотреби;

v. обучение на персонала за психично здраве и други специалисти за откриването предупредителни знаци и търсенето на съвет;

vi. използване на съдебните власти да назначат адвокати / настойници или подобни, с цел да се грижат за най-добрия интерес на хората в неравностойно положение.

Тези защитни механизми следва също така да разгледат въпроса за участието на хората с психични разстройства в биомедицински изследвания.

Въпроси / Показатели

Общ въпрос

Допълнителни показатели

Съществува ли законодателство за защита на уязвимите хора?

Какви ресурси са използвани за изпълнението на това законодателство?

Каква е степента на наказателни преследвания за малтретиране, изоставяне или измама по отношение на уязвими лица?

Съществува ли агенция, натоварена с надзора върху законодателството?

Да регламентите обхващат биомедицинските изследвания?

В4.1

В4.1.a

В4.1.б

В4.1.в

В4.1.г

Съществува ли ясна информация по въпросите на капацитета, която да е на разположение на всички заинтересовани страни?

Дали изследователския персонал е информиран за проблемите на уязвимостта?

Съществува ли ясно разграничение между наличието на психично разстройство и капацитета/неработоспособността?

 

 

В4.2

В4.2.a

В4.2.б

 

 

Дали за уязвимите лица са назначени настойници, адвокати или помощници?

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира качеството на тази помощ?

 

 

 

В4.3

В4.3.a

 

 

 

Съществуват ли действащи мерки относно докладването и разследването на случаите на съмнения за физическо или сексуално насилие?

 

 

 

 

В4.4

 

 

 

 

Съществуват ли процедури и грижи, уреждащи културните особености и дали те съответстват на нуждите на малцинствените групи?

 

 

 

 

В4.5

 

 

 

 

Принцип 5 - Качество на условията на живот, услуги и лечения

Основен източник

Препоръка Rec(2004)10 на Комитета на министрите към държавите-членки относно защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства: Членове 9-12, 27, 28, 36, 37 са от общо значение за предоставянето на услуги и нейния обяснителен меморандум, параграфи 63-98.

Значение

Качество в този контекст се отнася до широк кръг от въпроси, които обхващат:

i. основни стандарти за настаняване, лечение и поведение на служителите, които да гарантират основното право на човешко достойнство;

ii. дали настаняването е уместно и дали услугите и лечението са терапевтични;

iii. дали те съответстват с приетите международни стандарти;

iv. дали те са задоволителни, на първо място за тези, които ги ползват и за техните близки, за служителите и техните застъпници, предвид всички национални и международни стандарти в областта на здравеопазването, жилищното настаняване и т.н.

v. дали услугите или лечението са основани на доказателства и дали вземат предвид различните видове доказателства и съответните различни дисциплини (например медицина, социални науки, науки за управлението, психология).

Това са сложни въпроси, които варират в различните държави в зависимост от местонахождението и вида на системата за грижи. В някои отношения е по-трудно да се следи качеството на грижите за пациентите в общността, отколкото в институциите. Въпреки това, могат да се прилагат някои общи принципи.

За постигането на високо качество от съществено значение е, услугите, въпреки че те са организирани, да разполагат с добре дефинирани управленски административни мерки, така че да е ясно кой носи крайната отговорност за качеството, както и за разглеждане на жалбите или инцидентите.

Примери за мерки

Осигуряването на качеството в една или друга форма има тенденция да бъде фундаменталната основа на политиката за много държави-членки, въз основа на по-широка основа от данни, която се прилага в цялото управление на здравеопазването и социалните грижи и дори от публичния и частния сектор като цяло. Такива мерки могат да включват:

i. установяването на стандарти за качество на национално, регионално и местно равнище;

ii. клиничното управление, с други думи, мониторинга и надзора на клиничната практика, за да се гарантира, че те отговарят на стандартите за качество и са в съответствие с най-добрите налични доказателства;

iv. насърчаване на участието на потребителите, неправителствени организации и създаване на стимули за подобряване на качеството;

iv. насърчаване на участието на потребителите, неправителствени организации и създаване на стимули за подобряване на качеството;

v. за създаването на механизми за насърчаване или прилагане на грижи и лечение, основани на доказателства.

Въпроси / Показатели

Общ въпрос

Допълнителни показатели

Съществуват ли национални, регионални или местни стандарти по отношение на условията на живот и лечение?

Как се следят тези стандарти? Дали включват всички основни аспекти на условията на живот и лечение?

Каква част от услугите / съоръженията отговарят на тези стандарти?

Дали стандартите отговарят или надвишават минималното равнище, както е предвидено от КПИ (Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание)?

В5.1

В5.1.a

В5.1.б

В5.1.в

Съществува ли регистрация или друга регулаторна рамка за доставчиците на услуги?

Съществуват ли механизми за подаване на жалби, които да бъдат получени от заинтересованите страни?

Дали регулаторът е независим и дали той или тя може да прекрати регистрацията?

Съществува ли регулаторна система за персонала като цяло или за съответните групи персонал, която обхваща способността за практикуване?

В5.2

В5.2.a

В5.2.б

В5.2.в

Съществува ли национален план за обслужване/рамка за разработване на услуги?

Какво финансиране е разпределено за стратегическо развитие?

Кой е отговорен за изпълнението и спазването на времевите срокове?

Планът очертава ли приноса на общите услуги (например, здравеопазване, социални грижи, жилища)?

В5.3

В5.3.a

В5.3.б

В5.3.в

Планът или стандартите обхващат ли наказателното правосъдие и наказателната система?

 

 

 

В5.4

 

 

 

Съществува ли система на национално, местно или регионално ниво за проследяване на качеството на клиничната практика (клиничното управление)?

Съществува ли източник на насоки / посоки на лечение, на базата на фактически наблюдения или надзор за насочване на практиката и клиничното управление?

 

 

В5.5

В5.5.a

 

 

Дали управлението на доставчиците на услуги е ясно и разбрано?

Достъпна ли е информацията за управленските механизми за пациентите и техните близки?

 

 

В5.6

В5.6.a

 

 

Съществува ли система за индивидуално планиране на грижите?

Дали грижите за всеки пациент се преразглеждат редовно?

Дали плановете се разясняват или разкриват на пациентите?

 

В5.7

В5.7.a

В5.7.б

 

Дали се събира основна информация за необходимостта от услуги?

Съществуват ли данни за епидемиологията, нивата на потребностите, и т.н., в подкрепа на планирането?

 

 

В5.8

В5.8.a

 

 

Съществуват ли мерки за наблюдение на промените във времето в обхвата на показатели, отразяващи качеството на психично-здравните услуги?

Съществуват ли мерки за контрол на стойностите на повторно приемане в психиатрични заведения с течение на времето?

 

 

В5.9

В5.9.a

 

 

Съществуват ли специални механизми, които да гарантират, че всички пациенти могат да дадат информирано съгласие, ако са в състояние да го направят?

Дали пациентите и адвокатите получават адекватна информация за услугите и леченията?

 

 

В5.10

В5.10.a

 

 

Съществуват подходящи условия за развитие на работната сила в подкрепа на качеството на услугите?

 Дали предлагането на работници е адекватно във всяка дисциплина?

 

 

В5.11

В5.11.a

 

 

Дали наличието на ефективни терапевтични и рехабилитационни грижи е адекватно?

 

 

 

В5.12

 

 

 

Съществуват ли механизми, даващи възможност за участие на пациентите и техните близки в планирането на програмите, предоставянето на здравни услуги и оценка?

 

 

 

В5.13

 

 

 

Принцип 6 - най-малко рестриктивна алтернатива

Основен източник

Препоръка Rec(2004)10 на Комитета на министрите към държавите-членки относно защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства: Членове 3 и 8 и нейния обяснителен меморандум, параграфи 39-45 и 58-62.

Значение

За хората с психично разстройство трябва да бъдат полагани грижи по начин и в условията, които най-малко ограничава тяхната свобода и способност за нормален живот и участието им в живота на общността. Този принцип трябва постоянно да бъде съпоставян с необходимостта от осигуряване на подходящо лечение (при спазване на разпоредбите за съгласие) на тези хора и грижа за здравето им и тяхната безопасност и тази на другите.

Примери за мерки

Ключът към възможността да се реализира този принцип е осигуряването на широка гама от услуги, която позволява на пациентите да получават грижи в условията и по начина, който е най-малко ограничителен за тях. Много държави-членки са разработили такъв набор от услуги по различни начини, и съществува голяма набор от литературата по този въпрос. Деинституционализация е голяма част от тази програма, но следва да бъде признато, че:

i. институциите може да се различават по размер на ограниченията, и този принцип следва да се прилага по отношение на институциите, както и към другите служби

ii. услугите в общността могат да бъдат също толкова ограничителни както в институциите, ако те не са добре проектирани.

Въпроси / Показатели

Общ въпрос

Допълнителни показатели

Дали хората с психични разстройства имат право да откажат лечение (с изключение на случаите, когато справедлив процес е определил принудително лечение)?

В случаите на принудително настаняване, дали хората имат право да откажат лечение?

Какви механизми съществуват, за да бъде контролирано използването на изолация и / или обездвижване?

 

В6.1

В6.1.a

В6.1.б

 

Съществуват ли клинични практики и насоки за изолация и обездвижване?

Как се контролират тези насоки?
Дали включват задължение за регистриране и докладване на всеки случай на изолация и обездвижване?

Съществува ли независим преглед на всяко решение за прилагане на изолация или обездвижване?

Какви действия съществуват за прогресивно намаляване на необходимостта от прилагане на обездвижване или изолация?

В6.2

В6.2.a

В6.2.б

В6.2.в

Съществува ли набор от заведения за грижи, включително не-институционални грижи?

Ако не, съществуват ли планове, за разработване на такъв набор от заведения?                  

Дали са налични или се планират домашни или общностни възможности за лечение?

Дали е предвидено адекватно проследяване след хоспитализация, с цел да се улесни връщането към нормален живот?

В6.3

В6.3.a

В6.3.б

В6.3.в

Дали първичната здравна помощ е оборудвана така, че да помогне на хората с психични разстройства?

 

 

 

В6.4

 

 

 

Съществува ли някакъв избор от възможности за лечение?

Съществуват ли алтернативи на медикаментозното лечение?

 

 

В6.5

В6.5.a

 

 

Където грижата е институционална, какви мерки са въведени, за да бъдат сведени до минимум ограниченията за нормален живот?

Съществуват ли условия за дневни дейности, участие в обществения живот, и т.н.?

Съществуват ли договорености за посещения?

Могат ли пациентите да комуникират с обществото като цяло по телефон, поща и т.н.?

В6.6

В6.6.a

В6.6.б

В6.6.в

Възможно ли е пациентите в заведения за психичното здраве да бъдат индивидуално информирани за правата си и за правилата за вътрешния ред в писмена или друга форма, която те могат да разберат?

Дали вътрешните правила на психиатричните институции подлежат на независима проверка?

 

 

В6.7

В6.7.a

 

 

Съществува ли система за следене на честотата на настаняване и принудително лечение, изразени като процент на 100,000 души население?

 

 

 

В6.8

 

 

 

Принцип 7 - Качеството на правната рамка за психично здраве и нейното прилагане и мониторинг

Основен източник

Препоръка Rec(2004)10 на Комитета на министрите към държавите-членки относно защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства: Глава III и нейния обяснителен меморандум, параграфи 119-224.

Значение

Необходими са добро законодателство и мониторингови методи, за да се гарантира, че правата на хората са защитени, когато те са принудително настанени в съответните институции и / или принудително лекувани поради тяхното психично разстройство. Препоръка Rec(2004)10 на Комитета на министрите към държавите-членки относно защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства:

Примери за мерки

Много държави имат законодателство за психичното здраве, но някои прилагат по-широко законодателство (например по отношение на умствените способности) за регулиране на здравето, свързано с налагането на принудително настаняване и психично лечение. Тези закони са добре документирани. Много държави също разполагат с публични доклади от наблюдението на агенциите на регулярна основа.

Въпроси / Показатели

Общ въпрос

Допълнителни показатели

Съществува ли всеобхватна правна рамка (независимо дали отделна или като част от по-широка законодателство) която защитава правата и достойнството на хората с психични разстройства?

Дали тя е в съответствие с принципите, изложени в ПрепоръкаRec(2004)10?

Съществува ли подходящ контрол на медицинските досиета, документиращи принудително настаняване и принудително лечение?

 

В7.1

В7.1.a

В7.1.б

 

Съществува ли национална агенция за мониторинг, която осигурява съответствие с изискванията на законодателството?

Дали тя изготвя редовни доклади

Дали тези доклади се публикуват?

Съществуват ли връзки с други механизми за осигуряване на качеството, например, договорености за регистрация?

В7.2

В7.2.a

В7.2.б

В7.2.в

Съществува ли независима агенция за мониторинг на смъртните случаи и сериозните инциденти сред пациентите, лишени от свобода?

Дали такива доклади се публикуват?

 

 

В7.3

В7.3.a

 

 

Съществуват ли ясни насоки и обучение на персонала относно законодателството?

Съществуват ли програми за обучение на полицията по конкретни аспекти на законодателството относно психичното здраве и работата с хора с психични разстройства?

 

 

В7.4

В7.4.a

 

 

Законодателството включва ли процедурите по обжалването?

Дали обжалванията се разглеждат от независими и подходящо квалифицирани лица?

Съществува ли ясна процедура за обжалване?

 

В7.5

В7.5.a

В7.5.б

 

Дали информацията по отношение на законодателството е на разположение на пациентите и техните семейства?

Дали пациентите и техните близки имат достъп до независимо застъпничество?

 

 

В7.6

В7.6.a

 

 

Съществува ли подходяща правна рамка за справяне с нарушители с психично разстройство?

Дали задържаните в системата на наказателното правораздаване или в наказателна институция имат достъп до грижи за психичното здраве?

Съществува ли независим контрол на терапевтичната среда в наказателните институции?

 

В7.7

В7.7.a

В7.7.б

 

Съществува ли ясна дефиниция на това какво представлява доброволната хоспитализация?

Кой определя дали тя е доброволна и са налице условията за гарантиране на правата на хоспитализираните възрастни без правоспособност?

 

 

В7.8

В7.8.a

 

 

Съществуват ли ясни процедури за доброволните принудителните пациенти?

На какъв етап се оценява психическото състояние на пациента?

 

 

В7.9

В7.9.a

 

 

Дали пациентите са насърчавани да изразят своите виждания за бъдещето на лечението, когато са достатъчно добре, за да го направят?

 

 

 

В7.10

 

 

 

Съществуват подходящи договорености за справяне с лишаването от свобода на деца?

Съществуват ли условия за участие на родителите, настойниците или болногледачите при решението за задържане на дете?

 

 

В7.11

В.11.a

 

 

Принцип 8 - Зачитане на правата и нуждите на близките на хора с психични разстройства

Основен източник

Препоръка Rec(2004)10 на Комитета на министрите към държавите-членки относно защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства: Членове 15 и 8 и нейния обяснителен меморандум, параграфи 95, 103 и 112-114.

Значение

В Европа, грижите за хората с психично разстройство се поемат основно от техните семейства и хора, близки до тях. И все пак физическото и психическото здраве на тези непрофесионални болногледачи може да бъде под заплаха в резултат на психично разстройство в рамките на семейството. Някои психични разстройства трябва да се разглеждат в контекста на семейството (биологични, психологични и социални). Необходимо е да се обърне внимание на правата и нуждите на непрофесионалните болногледачи и тези, които са на издръжка на лица с психични разстройства, особено на децата.

Примери за мерки

Политическата интервенция в подкрепа на близките на пациента, и особено лицата, полагащи грижи, са сравнително слабо развити в международен план, но примерите може да включват:

i. права за лицата, полагащи грижи, определени като част от правните инструменти относно психичното здраве като цяло, например, правото да участват в подкрепа на процеса на вземане на решение и принудителното настаняване;

ii. предоставяне на услуги за подпомагане на лицата, полагащи грижи и близките на пациента, като например оценка на лицето, полагащо грижи, консултиране, социален патронаж и др .;

iii. развитието на взаимни групи за подкрепа и информация, съобразени с нуждите на лицето, често водени от неправителствени организации.

Въпроси / Показатели

Общ въпрос

Допълнителни показатели

Съществува ли механизъм за оценка на потребностите на близките на пациента?

Съществува ли някакви услуги за подкрепа за лица, полагащи грижи и други близки на пациента?

Съществуват ли планове за развитието на такива услуги в бъдеще?

Какви ресурси са предназначени за публични и / или НПО услуги и подкрепа за лицата, полагащи грижи и близките на пациента?

В8.1

В8.1.a

В.8.1.б

В8.1.в

Съществуват и механизми за търсене на мнението на близките на пациента, като част от процес на официални и неофициални грижи?

Съществуват ли групи за самопомощ и други социални мрежи за болногледачи?

 

 

В8.2

В8.2.a

 

 

Съществуват ли механизми за оценка на потребностите на зависимите лица, особено на децата?

 

 

 

В8.3